860 думи за добрия и лошия човек
Да не хабим ограничения брой думи, за да се разпростираме върху всеизвестното: не съществува идеалният добър човек, нито стопроцентово лошият. Всеки добър човек има лоши черти, всеки лош човек има добри качества. Надолу пиша за добрите и лошите хора в общоприетия смисъл, който влагаме в тези изрази, когато ги употребяваме всекидневно.
Веднага да заявя нещо, вероятно също всеизвестно: добрият човек по правило е скучен, тих, съсредоточен в делата си, а лошият често е интересен, забавен, шумен и така неустоимо привлекателен в своята отвратителност.
978 думи за мозъка, информацията, съвестта
Има едни тройки от понятия, помним ги от училище. Делимо, делител, частно. Множимо, множител, произведение. Съпротивление, сила и напрежение на тока. Винаги има закономерности между тях. Проблемът е „само“ да ги разбереш и после да ги запомниш. Красиви са взаимоотношенията им, мъдри, хармонични.
Има и други тройки. Изградени са от понятия, които съществуват като „свободни валенции“. Можеш да си ги събираш заедно, да им се полюбуваш как ще си взаимодействат в изкуствено новоизградената тройка, да се замислиш за едно-друго, докато им се любуваш, а после да ги пуснеш отново свободно да си живеят, преди пак да бъдат съединени с някои посестрими в причудливи комбинации.
800 думи за конституцията, институциите и проституцията
Предлагам да не се занимаваме със семантика, етимология и разни такива сложнотии. Нека просто приемем звучната „рима“ на трите думи в заглавието. Я как задружно завършват на „ституция“!
А сега да поиграем с въпросните три думи на оная популярна полухазартна-полумошеническа игра „тука има – тука нема“. Помните ли що народ изгоря с „немане“-то! Подобно е положението и с конституцията (сам-самичка), институциите (всичките) и социално-политическата проституция, приложени към или по-скоро наложени върху България.
Изгонете търговците на души от храма на живота ви и ще познаете какво означава свободно да дишаш и свободно да гледаш право в светлия лик на правдата
Това е последният откъс от романа „И рече Бог“. Преизданието на книгата отдавна вече е в книжарниците.
Само за минути около магазина се скупчи хилядно множество, което бързо утихна, когато Христос вдигна високо десница с вперен някъде далече над народа замислен взор.
- Аз съм, скъпи чеда мои – проговори кротко. – Аз съм, Господ Бог ваш. Аз съм, Христос, Спасителят ваш.
Божественият мек глас звучеше високо и ясно. Чуха се викове, възклицания, стенания, тълпата се люшна напред. Мнозина отзад обаче не бяха чули добре, питаха, молеха предните да им повторят.
- Истина ви казвам, любими мои – огледа се бавно Христос, – този път няма да ме разпънат публично. Този път няма да пострадам заради спасението ви. Не е нужно вече.
Отвсякъде зашъткаха и скоро над площада легна пълна тишина.
Споделете
