Малко четене, малко смятане – какво излиза при рисуването...
Помилвал ме Господ да не съм български политолог, социолог или анализатор на българския политически живот. Като обикновен писател ме интересуват душевните нагласи на хората, какви са вътрешните им кипежи или мъртвила, на какво се надяват дълбоко в сърцата си и как си представят да осъществят надеждите си, в какво и кому вярват и защо.
Разбира се, стандартните социологически проучвания не могат да задоволят моя интерес. Те обаче ми дават храна за друг тип размисли. Ще споделя набързо какво извлякох от информацията, която ни предостави тия дни „Алфа рисърч”. Да спомена, че според мен това е единствената социологическа агенция, която досега не се е омацала до ушите с професионална подлост, с нагаждачество и алчност, с угодничество и всеядност. Затова и прогнозите им винаги са съвсем близо до реалните изборни резултати.
Нас червеното знаме роди ни
Ще кажа няколко очевидни за мен истини, понеже съм обезпокоен. Сигурен съм, че изразявам притесненията на голяма част от хората на площада и на още по-голям процент от онези, които по една или друга причина не са там. Тревожат ме опитите за размиване на протеста, за разпарчетосване на посоката и целите му, усещането за хаос във вътрешната му, невидима отвън „обмяна на веществата”.
Две думи за мафията. Протестът е срещу мафията, нали така? Тя пък откъде се взе? Да цитирам:
Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта –
ние сме на всеки километър
и така – до края на света.
Ето това трябва да е (и де факто е) химнът на българската мафия независимо от „възраст, класа, пол, занятье” (и партийна принадлежност) на конкретния мафиот.
Да ме прости дядо Вазов, че го цитирам в такъв омерзителен контекст.
Няколко молби
Този съвсем кратък текст е предназначен за младите хора, които следят сайта ми или профила ми във фейсбук. Моля, отделете 2-3 минути, може да ви е от полза.
1. Моля, поинтересувайте се какво става напоследък в Русия. Веднага ще забележите, че приликите с днешна България са повече от очевидни. Причината е, че огромното мнозинство от овластената мафия у нас много харесва какво става в Русия и се стреми да ѝ подражава. Между тях, ала не мнозинство, а 100 процента, са хората, които решиха да предложат Румен Радев да бъде избран за президент. А той се съгласи, понеже е точно като тези 100 процента и е част от тези 100 процента. Те и той много харесват съвременната Русия, това им е моделът, това им е образецът. Моделът е мафиотски и авторитарен, меко казано. И още много черти има този светъл „образец”, но и тези две стигат, за да се отврати всеки порядъчен човек и да прави-струва, но да го държи далеч от дома си.
„Най” и „най” на двата полюса на житейската геометрия
Велика магия е животът! Винаги ни поднася такива негледни доказателства за процесите, които текат пред или зад завесата. Бих казал, геометрично идеални конфигурации, които да ни помогнат да се ориентираме, ако имаме някакви съмнения около същината на процесите. Друг е въпросът дали ние виждаме тази съвършена геометрия.
Така и тия дни.
На единия полюс – позитивното „най”. При всичките ми субективни симпатии, но и „претенции” към Христо Иванов, към неговата публична „теория и практика”, а не към личността му, не мога да се присетя за по-просто, ала същевременно убийствено ефективно действие – не приказки и лакардии – на десен политик през последните поне 15-ина години. Действие срещу омерзителната свинщина, царяща в и над България, която свинщина ние свързваме с аморфната пасмина политици, олигарси и всякаква друга обслужваща паплач и която наричаме за яснота мафия. Затова и си мисля, че актът на Христо Иванов и двамината му спътници е най-въздействащата върху социото постъпка от много и много години назад. Откликът на социото само потвърждава тази ми семпла констатация.
Споделете
