Неведомите пътища на упованието
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. Докато печатницата си върши работата, ще публикувам няколко откъса. Днес започвам с кратката анотация.
Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. Не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема по неведомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: „Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла на съществуването на мирозданието. Най-големият грях е да спрете да се радвате на самия факт, че съществувате и сте част от големия Божи промисъл. Грях е и да не почитате Божия промисъл, да не се прекланяте пред възможността да го съпреживявате.”
Доброто и злото; вярата и неверието; споделената любов и мъчителното самотуване; милосърдието и коравосърдечността; службата за благото на събратята и безразличието на малодушието. Вечните теми, които са тъканта на всеки роман на Васил Пекунов.
951 думи за мъдростта на народа
Все си мисля напоследък за народа. За моя народ. За мъдростта на моя народ. И неизменно се сещам за вуйчо ми, който обичаше да повтаря с неприкрито възхищение: „Няма нищо по-мъдро от народа.”
Бях малък тогава и му вярвах. После попораснах и на същото ме учеха в училище. А и вуйчо ми си беше жив и здрав и продължаваше тържествено да повтаря веруюто си. Накратко – каквото мисли, каже, направи народът, то е истината от последна инстанция. И аз вярвах. Все още вярвах. Струваше ми се доста правдоподобно, понеже и живеех в народна република. Ако преведем от латински – в „народно народовластие”.
1000 думи за особеностите на националното ни всекидневие
Опитвам се да осмисля онова, което видях и чух последните около две седмици. Онова„скандалното”. Продължавам да гледам и да слушам. Интересуват ме „скандалните” факти, инсинуации и измислици, които виждам и чувам. Интересува ме още повече и най-вече какво опитва да скрие зад тях злото. Престъпните, подлите, несръчните, бездарните му опити. Споделям „на глас” част от осмисленото.
548 думи за футболното словотворчество
Обичам футбола. Гледам мачове по телевизията. Първенствата в Англия, Германия, Испания, от време на време и български „дербита” с участието на някогашния ми любим отбор. Разбира се, следя националните ни „лъвове”, тимовете на Европа, световните и европейските първенства.
Цяло изпитание е да слушаш младите и старите момчета, които е прието да наричаме коментатори. Изпитание и предизвикателство. Опитвал съм да гледам с изключен звук, но без да чуваш атмосферата на стадиона, мачът е половин мач. Така или иначе, свиква се и с коментаторите.
Споделете
