Най-прекият път да се слееш с Господа Бога е да се слееш с братята си, служейки им с любов и без корист
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“.
Преизданието ще се появи през юни. От днес периодично ще публикувам в сайта си няколко откъса от романа.
Младежите мълком следяха движенията му. Нещо в тясната аудитория се бе променило. Те усещаха, че предстои нещо важно, голямо, нещо може би величаво, нещо съдбовно за тях, но усещането им бе някак смътно, неопределено и те все още не разпознаваха предстоящото като величаво или съдбовно.
938 думи за непоносимата лекота на националните предателства
Най-напред благодаря задочно на Милан Кундера за гениалното заглавие на романа му „Непосилната лекота на битието“. Моите почитания! Как да не се възползвам (при моята тема) от възможностите, които дава едно „малко“ и най-добронамерено полуплагиатство!
Възникват два въпроса около полузаимстваното заглавие.
1. Непоносима за кого лекота?
За малцина. Поне засега само за малцина.
2. Що е то национално предателство? Хубав въпрос. Лесен. Благодаря за въпроса.
Национално предателство е, когато съзнателно зловредиш на нацията си в своя угода. Когато вършиш в свой интерес неща, които са против интересите на нацията ти. Или когато не вършиш нещо, което е в неин интерес, а си длъжен да го вършиш. С две думи – когато съзнателно злотворстваш срещу цялата нация, за да дебелееш.
Злоносници и „доносници“
Всички, родени след 1970 година, нямат причастие към омерзителната реалност, която е тема на този текст: ченгета, „доносници“, досиета. По-възрастните сме съпричастни, а ние за жалост сме половината народ. Нямам никакви илюзии, че тази част от народа, към която принадлежа, ще промени отношението си или поне гледната си точка към съдбите на десетки хиляди хора. Понеже ние, над 50-годишните, в огромното си мнозинство сме умници, при това хем етични, хем безгрешни, хем не си меним току така светогледа, който по правило е най-правилният. Затова би ми се искало тъкмо онези мои читатели, които са навършвали пълнолетие около 10 ноември 1989 и по-младите от тях, и още по-младите от тях, поне някои измежду младите да отделят няколко минути от живота си и да прочетат искрените думи по-долу. Думи без никакви претенции за обхват или аналитичност. Ала те, думите ми, са за действително сложни избори, за трагични драми през време ялово, застояло, мъртво. Ето защо ще се опитам да са пестеливи и простички думи.
900 думи за овластеното бездарие
Какво означава бездарие? Какъв човек е бездарникът?
Елементарно е, нали? Бездарие е да вършиш нещо, за което нямаш дар. Бездарникът е човекът, който върши нещото. Обикновено стигаме дотук и махаме с ръка към бездарника с презрение или просто с отегчение. Понеже ние сме надарени.
Споделете
