Нов тираж на четирилогията „Два живота”
Неслучайно публикувам това съобщение в рубриката „Добро дело”.
След много години заедно с издателство „Интервю Прес” имаме възможността да предложим на читателите нов тираж на безсмъртния роман „Два живота” на Конкордия Антарова. Намериха се спонсори, които – по тяхна инициатива – финансираха отпечатването едновременно и на четирите тома. Пак по тяхно желание запазваме анонимността им.
Четирилогията, отдавна изцяло изчерпана, ще е в разпространителската мрежа около средата на следващата седмица.
Желая на всички, които не са чели романа, да изживеят в пълна мяра духовната наслада и висшата мъдрост, които той носи.
Повече за него – в рубриката „Два живота” в писателския ми сайт.
Послание на Ханс за Любовта
Любовта и само Любовта може да стане жертва в името на това да спаси нечий живот, кауза или прераждане.Разни работи
Като всеки значим празник 24 май ни кани да се замислим над разни работи. Ето ви една такава „разна работа”. Наричаме я способност за различаване.
Никой българин не би спорил, че 24 май е професионален празник на Христо Ботйов Петков. Поет, писател, журналист, публицист, учител и най-важното – ученик, при това на Светлината. При това – отличник!
Мнозина българи биха спорили (без никакво основание), че 24 май е професионален празник и на редица видни публични дейци, които няма да изреждам поради липса на смисъл. Ще спомена само един титан – Бойко Методиев Борисов. Журналист и публицист (в съавторство с г-жа Арнаудова), учен, доктор на науките, автор на хиляди крилати максими и размисли (като Франсоа дьо Ла Рошфуко), учител на широките народни маси и отличен ученик и в училище, и в съответните академии, и на Тодор Христов Живков. Разбира се, ако уважавани социолози и голфъри ви попитат редно ли е на 24 май да се поставят имената на Поета и доктора на науките на една плоскост, вие ще отговорите, че това е ужас и кощунство. И така да е, но ужасът и кощунството не променят очевидния факт, че и двамата имат професионален празник. Както впрочем и голфърите, те също.
Стокхолм, Дънинг-Крюгер и прочее сложнотии
Първо, да отбележа все пак, че съм изразил – публично и писмено – какво мисля за Бойко Борисов десетки, а вероятно и стотици пъти. Мнението ми е равномерно разположено в последните почти 20 години. Нямам какво да добавя, поне засега.
Второ: Румен Радев и Бойко Рашков са ми политически интересни и близки точно толкова, колкото са ми Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Все още ме вълнува какви ги върши моят народ.
Споделете
