Писмо от читател

Получих това мило писмо днес, 31 март. Г-жа Матева изрази желание да го публикувам на сайта си. Правя го с огромна благодарност, без да променям нищо в текста.

Здравейте, г-н Пекунов!

Сърдечни благодарности за подарената емоция вчера в АРТ къща.

Вчера, 30 април 2023 г., присъствах на представянето на новата книга на българския автор Васил Пекунов. По Божията воля се срещнах с творчеството му преди не повече от 6 месеца. Прочетената първа книга от мен „Верникът и Неверникът“ дава двете гледни точки и отстояването на вярата в един Бог. Живописно, непринудено, премерено, без излишни думи, авторът е описал душевната битка и духовната сила. В съзнанието ми вървяха ясни картини и мисли, в очакване да разбера кой ще победи. Върнах картини от моето детство и си припомних разкази за личните преживявания на обичани от мен прародители! Краят на творбата беше неочакван, но обнадеждаващ и любящ! Вярвам, че в написването на книгата има Висш промисъл! Вярвам и съм сигурна, че екранизирането на тази книга няма да донесе същата силна и чиста емоция! Срещата на читателя изисква лично усещане на историята! Всеизвестна е фразата, че апетитът идва с яденето. Продължих с другите творби на г-н Пекунов: „Зрящият и Незрящата“, „Вирусът и антивирусът“, „Да върнеш лятото“, „Роялът на Ангела“ и „И рече Бог“. Вчера, на представянето на най-новата си книга „Изгрев преди залеза“, писателят Пекунов сподели голямата си цел „Да докосна душата на читателя и той да извлече полза от написаното!“ Е, г-н Пекунов, успявате! С мен се получи! Получава се и с хората, на които давам да се запознаят с Вашите творби! Сега дочитам историята на Боряна и Нейчо! Благодатта да са заедно, да открият отново душите си се пренесе и върху мен! Душата ми ликува! Колко ли хора на Земята са благословени да намерят тази пречистваща, изпълваща и споделена любов! Благословени да сме всички да бъдем и сме!!!

Сега се запитах защо пиша всичко това. Освен да Ви изкажа благодарност, искам да подканя и други души да потърсят себе си!

С помощта на книгите Ви ще имат посока и по-лек път!!! Книгите Ви за мен са магия, радост, надежда!!! Безкопромисно добри и близки до душата ми! Благодаря!

С пожелания за здраве, чистота и светло творчество!

Сърдечни поздрави и с благодарност!

Слънчеви дни!

Петя Матева

1990 години по-късно

На Велики четвъртък винаги си мисля за едно и също и винаги се изумявам от необятността на човешката природа. Бих искал да обърна вниманието на читателя на малък „щрих” за Тайната вечеря, който присъства и в четирите евангелия. При Йоан е по-различно, но и там го има. Ще цитирам:

Матей 26:21-22

и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз. Господи?

Марк 14:18-19

И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?

Лука 22:21-23

Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;

прочее. Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.

И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.

Сравни и Йоан 13:21-22 и нататък.

Не се наемам да коментирам. Не съм богослов, лаик съм в богословието. Ала не мога да не си мисля, че това са били 11-те (Юда вече го е предал) най-достойни люде, които Исус е избрал измежду хората, сред които се е родил като човек. И те всички до един се питат – да не съм аз? Всички до един са допускали, че е възможно да е всеки от тях. И всеки е допускал, че е възможно да е лично той.

А ние точно 1990 години по-късно се кахърим, че разни парапитеци предават доверието ни. Парапитеци, които са на светлинни години духовно развитие от величието на апостолите.

Вместо да се кахърим за нивото на собственото си доверие към самите себе си.

Първоаприлски размисъл

Забавно е, че денят за размисъл се случи на 1 април. Вероятно ще излезе много шеговит общонационален размисъл.

Сега сериозно. Изборът утре бил прост, казват редица пишещи братя, повечето умници. Напълно съм съгласен, прост е. Прост обаче за кого?

Така че, мисля си, добре е да поразчепкаме за 1-2 минути тази „простота”.

1. Първа стъпка: изборът да гласуваш или не. Ако не гласуваш, решението ти означава, че оставяш на другите да решават. Другите е широко понятие, особено у нас. Между другите е фашизоидът Копейкин, който иска да отваря лагерите от комунистическо време; иска още и да трича хора. Там между другите са най-различни земноводни, включително онова нещо, да го нарека условно „русенското чикаго” (напомня ми за русенското варено).

Значи – трябва да се гласува.

2. Втора стъпка: нов избор – можеш да пуснеш действителна бюлетина, а можеш и да отбележиш, че не гласуваш за никого. Протестен вот демек. Точно на моите читатели няма да обяснявам, че този акт означава нищо. Нищо! Нищо не си сторил. Този глас не се прибавя към действителните гласове, измежду които се съставя народното събрание.

Значи – трябва да гласуваш за някого.

Дочети...