„Правим се на улави” – основното национално театро на сезона
Понякога се сещам, че съм филолог. По-долу подбрах само част от богатството, свързано с „улав”. Няма да навреди да попоглеждате към тези думички и изрази, докато четете по-долу „основния” текст.
Синоними:
* шашав, шашардисан, зашеметен, смаян, унесен, замаян, занесен, заплеснат, объркан, забъркан, завеян, извеян, захласнат
* смахнат, гламав, ненормален, побъркан, шантав
Фразеологични синоними на „правя се на улав”:
правя се на три и половина (две и половина)
правя се на ударен
правя си оглушки
правя се на дръж ми шапката
правя се на ампе
правя се на ибрямбашия
правя се на „самоковски” зелник
правя се на врял кочан
Това с кочана никак не е зле.
И накрая – любимият ми Найден Геров. Преписвам го на съвременен български:
Улав: безумен, луд, глупав, гламав, серсем, будала, палав.
Ех, будителю…
Винаги бива, а и е редно да се обърнеш към будителите в навечерието на празника им. Тук подбрах кратки откъси от някои стихотворения на един от най-личните будители. Съвсем умишлено го направих. Малки откъси от само няколко творби, за да не се дразним излишно с прекалено будуване.
1. Някога в поробена България:
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Чудовищата
Гледам (много рядко) и чета (къде да се скрия?) какво приказват някои дами и господа. И как приказват. И неизменно се сещам за чудовището Кати, героинята на Джон Стайнбек от „На изток от рая”. Гледам и чета за Костя Чикатилович Копейкин, за разни други същества от военновъздушните и цивилноземните ни ловни полета, за госпожа Елеонора Митрофанова, ценния кадър на покойния вече Жириновски – и тутакси си спомням за Кати и за гениалния Стайнбек. Стайнбек, на когото дължа толкова спестени сълзи и нерви, задето чрез Кати ме научи малко по-леко и много по-мъдро да приемам вършеенето на Катините сестри и братя из българските аморални и неморални прерии. Най-смирено съветвам всеки, който не е чел или е позабравил „На изток от рая”, да посегне към книгата. Може да почне, ако иска, от глава 8 на І част. И нататък за Кати. Историята на Кати е извънредно поучителна, а и извънредно много помага да се опазиш читав, ако ти се е случило да бъдеш съвременен българин. А на нас ни се случи.
Дотук от мен. Ето ви началото на глава 8, І част. Превод – Кръстан Дянков.
Няколко жълтопаветни „опорки”
Най-напред, за да не забравя – благодарността ми. Тя е извън класирането, не е „опорка”. Най-искрено благодаря на гласувалите с „не подкрепям никого”, защото те оставиха славитрифоновците извън парламента. Само те му липсваха на клетия ни „законодателен орган”. Тези десетки хиляди действителни гласове вдигнаха нивото на бариерата, ето че негативизмът имал смисъл. Благодаря сърдечно и на всички негласували. На всички – от Ванкувър през Чикаго, Берлин, София до Мелбърн и Сидни. Само като си помисля как щяха да гласуват…
А сега накратко „опорките” ми.
1. Изборите за сетен път показаха и доказаха, че нашият народ като цяло е загубил в ужасяваща степен ценностната си ориентация за добро/зло, правилно/неправилно, редно/нередно, читаво/нечитаво. Писал съм хиляда пъти защо и как, а и „опорките” не предполагат доказателства. Разбира се, на тая грешна земя идеален полюс (все още) не съществува, хеле пък у нас. Затова по-точно е да се каже, че ние сме загубили ценностната си ориентация за полудобро/зло, четвъртредно/нередно, горе-долу правилно/неправилно… Не съм убеден, че от тези „полутонове” бива да ни стане по-леко.
Споделете
