Клета Матер, сиротна Алма
Възнамерявах да напиша този текст малко по-късно и да го публикувам на 1 ноември. Да, именно, в Деня на народните будители. Премислих, току-виж някой по-буден направи разни неправилни асоциации. Пък и по-добре по-рано – още е хубаво времето. Ей-сега ще разберете какво общо има меката есен.
В предишния си текст („Журналистика и проституистика”) споменах, че често обикалям из центъра на София, включително и край Университета. Сега добавям – минавам и през двора на Университета, такъв ми е най-прекият маршрут. Благодарен съм на Господ, че два-три пъти седмично влизам през тунела откъм „Царя”, поглеждам към входа на филологиите, славянските имам пред вид, преглъщам, вглеждам се в лицата на студентите отпред, пак преглъщам, понякога срещам колега отпреди 40-45 години (задължително професор, ЕГН-то ни е такова), запознавам внук си с професора/професорката, отминаваме, хайде вляво преди Университетската библиотека, хайде вдясно след библиотеката, след малко е бариерата. Стоп. Тук ни е работата.
Журналистика и проституистика
Никога не съм писал за проституцията, поне като основна тема. Отчитам този пропуск. Проституцията е дълбоко уважавана професия, затова и заслужава словото за нея. Уважава я и руският президент, както знаем отскоро, уважава я и американският президент, както знаем отдавна. Да я уважа най-после и аз, макар че ще пиша за доста по-специфична форма на проституирането.
Отварям Уикипедия. Има нещо красиво в достъпната простота, с която там се подхожда към простосмъртния читател, каквито сме почти всички ние. Обясняват ни се сложни материи в подходяща за нас форма. Така и трябва за такива като нас, та да разбираме лесно и бързо.
И тъй, що е проституция?
„Проституция е продаването на сексуални услуги […] срещу пари или друг вид материални облаги.”
Ама само сексуални услуги ли? Отговарят ни веднага:
„Лицето, продаващо сексуалните услуги, е проститутка, вид сексуален работник. В по-общия смисъл на думата за всеки, който продава услуги за кауза, която се смята за недостойна, може да се каже, че проституира.”
760 думи за сношението между противоположностите
Не, няма да четете за секс. Не ми е темата за такъв тип сношения. Пък и какви противоположности са мъжът и жената, те са едно цяло.
Не, няма да четете за велики противоборства, за взаимоотношенията между чутовни сили, които си противостоят. И не, този текст не е за битката на доброто със злото, на светлината с мрака.
По-простичко е. Думата ми е за сношението на противоположностите в собственото ни съзнание. За избора на ценностната ни система: коя от сношаващите се постоянно в живота ни противоположности е приемлива за нас във всеки конкретен момент, коя одобряваме и утвърждаваме като полезна за нас в дадения момент, а коя противоположност отхвърляме като ненужна, безсмислена, вредна, опасна… Или трудносмилаема. Думата ми е за постоянния, всекичасния избор между противоположностите, който прави ценностната ни система.
Пастири и наемници: 816 думи за нашенската логистика на овцевъдството
Продължавам поредица от кратки текстове на теми, които ме вълнуват. Допускам, че вълнуват не само мен. Опитвам се да изразявам в най-лаконичен вид поне малка част от онова, което мисля. Няма текст с над 1000 думи. В стереотипните заглавия предупреждавам читателя колко думи „тежи товарът“, който му предлагам за размисъл.
Един съвет в началото. Съвет, който отправям и към самия себе си. Напомняне, не съвет: не е нужно да четем непременно дебелата мъдра книга. Тя тежи, твърда е, неудобна е за четене. Защо да си утежняваме живота – можем да четем тънки книжлета, съдържащи четирите евангелия или само някое от тях, или само деянията на апостолите, или нещо друго измежду мъдростите. Има такива книжлета.
Споделете
