Болка за словото
Чета мъдра, добре преведена, извънредно полезна за мен книга. Пропуснал съм я преди 15 години, но Господ си знае работата. Бях на гости у роднини, от любопитство порових в купчина книги и я открих по-отдолу да ме чака. E, срещнахме се. Дотук – чудесно.
Освен мъдростта книгата ми дарява и повод да напиша тези няколко абзаца по тема, която ме вълнува отдавна. Вълнува е меко казано.
Сега ще приведа „представителна” извадка от най-впечатляващите преноси на думи само в първата половина на книгата. Да повторя – тя е прекрасен труд, качеството е много високо. Раздразнението от графичната обработка на текста също е високо. Поне моето раздразнение. Вече разбирате защо не споменавам издателството и заглавието. Не се заяждам. Не искам да обиждам никого. Стореното е сторено.
Всичко има смисъл. Господ не познава безсмислието
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. По-долу е четвъртият последен откъс от романа.
- Имаш ли някакви въпроси? – поинтересува се небесният водач.
- Хиляди – отвърна веднага човекът.
- Имаш право на три. Толкова ми е мярката за теб.
- Благодаря.
- Аз обаче ще те питам по-напред. Искаш ли вече да се прибереш у дома?
Антон чу въпроса и блокира. Не можеше да повярва, че не знае какво да отвърне. Не можеше да повярва, че не е способен да определи иска ли да се върне на Земята при близките си, при децата от сиропиталищата, при хората.
- Ако трябва да бъда напълно откровен… – продума плахо.
- Трябва, трябва – вметна Учителят.
- Не мога да преценя – призна си Антон.
Разни данни, разни идеали или скудоумия, глупости, заблуди
То бива, бива демагогия, ама чак толкова да бива, не бива.
* Крали Марко от Банкя бил спечелил сам българските избори за европейския парламент. Мигар? Както обикновено спечелиха нашенската апатия, безразличие, примирение, глупост, завист, алчност, алъш-веришлък, шуро-баджанакизъм, страх, страх, страх и робска мижутурщина, облечени в байганьовско сиво-черно.
* Комунистите, те и родолюбци, те и русофили, те и модерни социалдемократи, те и пазители на корени и грудки, били загубили заради оная кръшната мома, дето си я избраха за лидер, лице и други части на тялото. Дрън-дрън. Загубиха заради нашенската апатия, безразличие, примирение, глупост – да не ги изброявам до края, само че сиво-черната простотия е със стотина-двеста хиляди повече от кървавочервената.
Ще е благодат за теб, когато прозреш отвъд стената
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. Публикувам няколко откъса. По-долу е третият.
Елена го чакаше на ъгъла само с дамската си чанта, докато той бе преметнал сак на рамо.
- Взел съм си международния паспорт, разни документи – съобщи ѝ вместо поздрав.
- Много добре, но надали ще ти потрябват – кимна тя.
- Как така няма да ми потрябват? – недоумя той.
Тя мълком го поведе по тротоара покрай шумния трафик.
- Няма ли да вземем такси до летището? – наруши той мълчанието ѝ.
- Няма – пак го изненада тя.
- Тоест?
- По-просто е – погледна го някак особено Елена.
Антон изтръпна от този взор, който властно му напомни коя е тя и на какво е способна.
Споделете
