Следновогодишни хоризонти
Хоризонтите в заглавието може и да са в кавички. Знам ли и аз.
Със или без кавички времето си тече, коледните празници отминаха, история са и новогодишните почивни дни. Нека поработим. Да видим докъде я докарахме. Не да се озърнем наоколо за мандати, мандатчета и криптовалути, а да се загледаме по-надалеч, че и да се взрем към хоризонта, ако се налага. Хоризонтите по-точно. Оня отзад и оня отпред.
Ще започна с простичка констатация: живеем добре, дори много добре. Като цяло. Като народ. Като общонародни показатели. Да ни се ненадяваш. Каквото и да брътвят провокатори, мракобесници и човекомразци като Костя Копейкин, живеем добре. Българите сме сред първия милиард – онази една осма от населението на планетата Земя, които живеят най-добре. И съм сигурен, че даже вътре в този условен милиард не попълваме последните 6-7 милиона. По-напред сме. Черногледците да си черногледстват – халал им гледката, но ние наистина никога не сме живели така добре: нито при Аспарух, нито при Василий ІІ Българоубиец, нито при Сюлейман Великолепни, нито преди век при Стамболийски и Цанков... Даже при другаря Тодор Живков живеехме по-зле. Ей Богу! Да не споменавам другаря Жан Виденов.
Да де, обаче…
„Правим се на улави” – основното национално театро на сезона
Понякога се сещам, че съм филолог. По-долу подбрах само част от богатството, свързано с „улав”. Няма да навреди да попоглеждате към тези думички и изрази, докато четете по-долу „основния” текст.
Синоними:
* шашав, шашардисан, зашеметен, смаян, унесен, замаян, занесен, заплеснат, объркан, забъркан, завеян, извеян, захласнат
* смахнат, гламав, ненормален, побъркан, шантав
Фразеологични синоними на „правя се на улав”:
правя се на три и половина (две и половина)
правя се на ударен
правя си оглушки
правя се на дръж ми шапката
правя се на ампе
правя се на ибрямбашия
правя се на „самоковски” зелник
правя се на врял кочан
Това с кочана никак не е зле.
И накрая – любимият ми Найден Геров. Преписвам го на съвременен български:
Улав: безумен, луд, глупав, гламав, серсем, будала, палав.
Ех, будителю…
Винаги бива, а и е редно да се обърнеш към будителите в навечерието на празника им. Тук подбрах кратки откъси от някои стихотворения на един от най-личните будители. Съвсем умишлено го направих. Малки откъси от само няколко творби, за да не се дразним излишно с прекалено будуване.
1. Някога в поробена България:
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Чудовищата
Гледам (много рядко) и чета (къде да се скрия?) какво приказват някои дами и господа. И как приказват. И неизменно се сещам за чудовището Кати, героинята на Джон Стайнбек от „На изток от рая”. Гледам и чета за Костя Чикатилович Копейкин, за разни други същества от военновъздушните и цивилноземните ни ловни полета, за госпожа Елеонора Митрофанова, ценния кадър на покойния вече Жириновски – и тутакси си спомням за Кати и за гениалния Стайнбек. Стайнбек, на когото дължа толкова спестени сълзи и нерви, задето чрез Кати ме научи малко по-леко и много по-мъдро да приемам вършеенето на Катините сестри и братя из българските аморални и неморални прерии. Най-смирено съветвам всеки, който не е чел или е позабравил „На изток от рая”, да посегне към книгата. Може да почне, ако иска, от глава 8 на І част. И нататък за Кати. Историята на Кати е извънредно поучителна, а и извънредно много помага да се опазиш читав, ако ти се е случило да бъдеш съвременен българин. А на нас ни се случи.
Дотук от мен. Ето ви началото на глава 8, І част. Превод – Кръстан Дянков.
Споделете
