НИЕ. ТЕ. ДРУГИТЕ
- 11 Април 2013
Започна се. Започна голямото пролетно опрашване. Кресливи прости мутри с пагони и без пагони; кресливи оправни хитреци току преди първия милион или далеч отвъд него; кресливи лицемерни умници със и без академични титли вече се надпреварват, а от утре още повече ще се надпреварват да лъжат и да демагогстват. Боят настана. Целта е по-големичко парче от баницата. ТЕ и ДРУГИТЕ наричат общонационалното благо баница. Сбърках – наричат всяко благо баница. Вероятно за да им е по-лесно: благо и баница започват с „б”, по-леко е за за запомняне.
Този текст обаче не е предназначен да го четат ТЕ и ДРУГИТЕ. Този текст не е за баницата, ерго щи им е абсолютно безинтересен.
Този текст е само за хората от НИЕ. И няма да има нито дума за баници.
Преди време написах „Бог. Морал. Аритметика” – споделена вяра и споделена болка. Там казах каквото ми бе на душа за житието-битието ни. И за аритметиката, която никога не излиза, когато няма вяра в Бога и морал от всякакъв порядък. Нищичко не се е променило оттогава. Затова сега пак ми се ще да вдъхна малко от моя кураж на тънката прослойка събратя, към които се обръщам, ако някой измежду тях има нужда от куража ми. На събратята ми от НИЕ, на които – сигурен съм – едва ли им е излишен още малко кураж.
Първо обаче да обясня какво разбирам под НИЕ, ТЕ и ДРУГИТЕ в чисто политически план, а после ще се опитам и с куража.
НИЕ, ТЕ и ДРУГИТЕ е резултат от печален процес през последните години, който доведе до днешното грубо и доста условно тройно разделение, до днешната трихотомия. Ще го напиша черно на бяло как го виждам, пък нека разделението да е грубо и съвсем схематично. Засега говоря за разделение само в политическия аспект.
След 1989-а бяхме НИЕ и ТЕ. Безспорно ТЕ бяха по-компактни, а НИЕ – твърде разнолики и безмерно наивни. Ала и ТЕ, и НИЕ бяхме вече бременни с ДРУГИТЕ.
За тези над 20 години поне милион и половина души – повече от НИЕ, по-малко от ТЕ – се пръснаха по света. Тях не ги броим в трихотомията.
След 2001-ва и НИЕ (много повече, в пъти повече), и ТЕ (много по-малко, в пъти по-малко) взехме да губим телесна маса. НИЕ не съжалявахме: не беше, мислехме си, и кой знае каква загуба – нечиста кръв, понякога даже менструална, тлъстини, провиснала кожа, уродливи брадавици… А ТЕ се подхилваха, радваха се как добре се развиват нещата при нас с обезтелесяването. И дори весело сами си пускаха кръв и собственоръчно режеха късове мас от болестнотворното си туловище. Техните кървища и мазнотии бързо се сливаха с нашите, които бяха многократно повече. В резултат НИЕ и ТЕ се разтроихме на НИЕ, ТЕ и ДРУГИТЕ. Трихотомия за чудо и приказ!
ДРУГИТЕ харесаха безобразното си тяло. Попипваха се тук-там и си мереха провисналите месища и пипоните. И никога не ни простиха, че НИЕ не съжалявахме за раздялата ни. Тъкмо обратното се получи в отношенията на ДРУГИТЕ с ТЕ: така е, когато нещо се създава по план с усмивка и радост. Дори чудовище.
Стигнахме бързо и до куража.
Дойдоха нови времена, времето стана синтетично, сгъсти се. И вече делението не е само по политически признаци. Зейна бездна между НИЕ, от една страна, и ТЕ и ДРУГИТЕ, от втора страна, не само в политически, но и в чисто човешки контекст. Ако щете – и във философски контекст. Зейна бездна заради мирогледа. Заради принципи. Въпросът опря до същността на самите понятия живот и живеене.
Така че делението никак вече не се покрива с политическите партии, нито дори с политическите симпатии. (В скоба: НИЕ си нямаме партии, даже една-едничка си нямаме, а със симпатиите ситуацията е толкова деликатна, че ще се въздържа; ТЕ си имат доста партии и много симпатизанти. ДРУГИТЕ си имат още повече партии и море от поклонници. И не само хора при това; прасета също така, овце, щастливи кокошки…) Делението на НИЕ, ТЕ и ДРУГИТЕ вече не е само политика, а се отнася до светогледа и светоусещането на човека. До поведението му под небето, докато е жив. До отношението му към небето, докато е жив. До принадлежността му не само към земята, но и към небето, докато е жив.
Принадлежността към НИЕ е въпрос на светоусещане и човешко достойнство.
Принадлежността към ТЕ е въпрос на глупост, алчност и липса на човешко достойнство.
Принадлежността към ДРУГИТЕ – освен на простотия, алчност и липса на човешко достойнство – е и клиничен въпрос.
Не бездна – безднище се отвори между братя от един и същи род.
Да се върнем обаче пак само на политическия контекст. Идат парламентарни избори, а след тях още по-тежки времена, затова НИЕ трябва да сторим всичко необходимо, за да се съхраним. И да се подкрепяме, за да се съхраним. Да се окуражаваме, което и правя. Ако някой си въобразява, че НИЕ може да сторим нещо повече в този момент, този някой няма представа в каква държава живее.
А ТЕ и ДРУГИТЕ вече запалиха факлите, вече запяха химните на сборищата си (независимо дали високо горе в планината или в спортните си зали), вече маршируват с блеснали погледи, а фюрерите и дучетата им махат ли махат от естрадите и видеостените. И предлагат пак да ги избираме (включително на нас предлагат, колкото и НИЕ да сме малко): или ТЕ, или ДРУГИТЕ. Понеже, видите ли, били различни!
Пази, Боже, от такъв „избор”!
(Пак в скоба две думи за „различията” между ТЕ и ДРУГИТЕ, които понякога така объркват и най-наблюдателния човек, че се получава даже комично. Тъкмо си помислиш, че някой е стопроцентов стоманобетонен чукундур от ТЕ, а се окаже, че е ловък измекяр или плазмодий от ДРУГИТЕ. И обратно: речеш си, ето типична квадратна мутра с паралелепипеден акъл от ДРУГИТЕ, а гражданинът излезе лидер на някоя младежка формацийка на ТЕ.)
След изборите България ще продължи да се управлява или с мандат от ТЕ, или с мандат от ДРУГИТЕ (де юре) – без значение как й е името на псевдопартията. Сиреч България ще продължи да се управлява от ТЕ и ДРУГИТЕ заедно (де факто). Засега.
НИЕ все така няма да участваме в управлението на България. Никога не сме и участвали (де факто). Не се и предвижда в близко бъдеще. Не е в схемата. А и е невъзможно засега (и де юре, и де факто). Докога ще е така, времето ще си покаже. То – окуражавам – не само е по-мъдро, но е и безкрайно по-силно и от ТЕ, и от ДРУГИТЕ.
И тъй, НИЕ се оказваме излишни (според ТЕ и ДРУГИТЕ). По-точно продължаваме да се оказваме излишни (според тях). ТЕ и ДРУГИТЕ го мислят отдавна. ТЕ и ДРУГИТЕ си живеят живота (според тях) и възнамеряват да продължат така безхаберно да си го живеят, благосклонно понасяйки нашето безвредно за тях присъствие. Тук е мястото да вметна, че и ТЕ, и ДРУГИТЕ са поощрявани в идиотските си и неизпълними мечтания и от Партията на европейските социалисти, и от Европейската народна партия, и от всякакви още интернационалчета. Не ми се ще да се разпростирам на тази болезнена тема, но да кажа все пак, че в дните, когато се прощаваме с г-жа Тачър, поведението на двете европейски централи и на интернационалчетата изглежда още по-позорно.
Още малко с политическия контекст и изборите ни – и като вот, и като житейските ни избори. Писал съм го по-рано и ще се повторя, ама не знам как другояче да се изразя – клетите български мракобесници! Клетите еднодневки на мрака и на сумрака, които се мъчат да надхитрят Божия промисъл и Божията наредба за идните дни! Те никога няма да проумеят с бетонираните си отвън и отвътре чугунени и/или бръснати глави, че винаги са били извън избора ни, че никога не са били в полезрението на избора ни, което е половината им беда. Голямата им, историческата им беда е, че в чисто политическия смисъл те са извън избора и на Божия промисъл. Понеже няма как мракът – дори когато е най-силен – да е сред Божия промисъл.
В другия, в общочовешкия смисъл, ТЕ и ДРУГИТЕ никога няма да проумеят с бетонираните си отвън и отвътре чугунени и/или бръснати глави, че изборът на човека не е между фалшиви партии и фалшиви полупрограми-полузаклинания, а винаги е избор между доброто и злото. И че гласуването на парламентарни избори извънредно рядко се припокрива с този извечен избор. И че съвсем не е задължително да участваш в парламентарни „избори”, ако прецениш, че липсва избор. Гласуването не е избор, а пускане на хартии в кутия с процеп. Докато в избора между доброто и злото няма как да не участваш, както и да се извърташ и шмекеруваш. Понеже този избор е заложен в Божия промисъл.
И предпоследно. Ако някой измежду НИЕ се изкушава да изпитва неприязън или – още по-зле – да мрази ТЕ и ДРУГИТЕ заради обърканите им души и недоразвитите им личности, този някой да си знае, че не принадлежи на НИЕ, а е някъде другаде. Никой не бива да бъде мразен заради това, което е. Което, разбира се, не означава, че който и да е от НИЕ трябва да се примирява с това, което ТЕ и ДРУГИТЕ са. И не означава, че не бива да се борим, че не бива всячески да се стремим да променим статуквото, сиреч битието си. А покрай нашето и тяхното – на мракобесниците и възторжените им поклонници. Ала това е друга безкрайна тема.
Та исках да кажа на събратята си – всичко е наред. НИЕ сме си НИЕ. Колкото и да сме малко. НИЕ сме си НИЕ, макар мнозина от нас да страдат, че са без политически избор. Чудо голямо! Все някога за мнозина от нас ще се появи и политическия ни избор. Ще успеем, ще постигнем и това. Единствено важното обаче е и ще бъде, че никой и никога не може да ни лиши от моралния ни избор. Понеже той зависи само от нас.
И слава Богу!
Споделете
