Идиотизъм

Днес се случи нещо извънредно важно и добро. Част от съвременните български студенти решиха, че е време активно да се включат в сътворяването на съвременната българска история. Вече ги подкрепят техни колеги. Сигурен съм, че подкрепата ще нараства като лавина – така и е редно да бъде с добрите, със справедливите дела.

Вчера се случи нещо извънредно идиотско – „парламентаристите” ни сътвориха поредния си свръхидиотизъм. Сигурен съм, че няма да е последният – така и е редно да бъде при идиотите. Идиотите нямат мораториум върху идиотизма си.

Публикувам долния текст с единствената цел да обърна вниманието на младите хора, че националното зло насреща им не може да оперира с разумни доводи. Такава е природата му – освен че е злонамерена, тя е и идиотска.

Есето „Идиотизъм” е включено в новата ми книга „169”. Публикувано е на 31 юли 2011 г. в сайта „Кафене.нет”. Скръбен факт е, че е актуално и ще продължи да бъде актуално още Бог знае докога. Нямам никаква колумбова заслуга към „откриването на топлата вода”, просто облякох в думи очевидното. А облечената в думи истина, струва ми се, винаги ни помага при взимането на трудни решения.

 

Тук не са необходими много думи.

Всички ние – сякаш – имаме голям грях към простотата и яснотата. А когато нещата от обществения живот се представят и обясняват сложно и неясно, истината бяга презглава и се спотайва да изчака по-добри времена за себе си. Като казах всички, имах предвид, разбира се, само онези измежду обитаващите България, които се опитват да мислят позитивно и трезво да си обясняват нещата от обществения живот. Или поне нещата, които стават публично достояние.

Парадоксално може би, ала големият грях – сякаш – се корени в добронамереността на позитивно мислещите; в уважението, а защо не дори в преклонението им пред човешката личност; в неизкоренимата им вяра в богоподобността на човешката природа; в милия и донякъде наивен оптимизъм, че онова, което е просто и ясно, което е очевидно, то просто не може да е истина, когато противоречи на преклонението и вярата им в човека.

А то често противоречи, дяволски често.

И затова позитивно мислещите все търсят, търсят, търсят и накрая – сякаш – все изравят някакви смислени причини, някакви разумни мотиви, основания, логики и прочее в много и много публични прояви, събития, явления, тенденции, политики и прочее. Все им се струва, че не може, немислимо е, абсурдно е да е това, което лежи простичко и ясно, което се е проснало голичко най-отгоре на земята точно пред очите ни. И – сякаш – голо-голеничкото лекичко ни се плези.

Защо не опитаме с идиотизма като метод? На онези измежду обитаващите България, които се опитват да мислят позитивно и трезво да си обясняват нещата от обществения живот, най-приятелски препоръчвам да опитат с добрия стар идиотизъм, когато се мъчат да си обяснят уж необяснимото. Аз пробвах и представете си – идиотизмът се оказа нелош метод. Получава се при девет от десет полицейски „брилянтни” геройства. При девет и половина от десет икономически „казуса” – дори при онези, дето разтърсват страната с мащабите си. При девет цяло и девет десети от десет родни „партийни” и надпартийно „независими” политики. Да, идиотизмът се оказа нелош метод за обяснение на уж необяснимото. Какво говоря – идиотизмът се оказа прекрасен метод. Пробвайте и вие!

Проверете! И се доверете на очите си!

Доверите ли се на очите си, неминуемо ще се доверите и на идиотизма като отличен метод.

Та нека опитаме първо с идиотизма, а чак по-после нека търсим причините за житието-битието ни в покварата, в корупцията, в жадността и лакомията, във времето, в пространството, в сложното наследство и заплетените корени… И в каквото още там ги търсим причините всички ние добронамерените, всички ние уважаващите и прекланящите се пред човешката личност и пред богоподобната човешка природа.

 

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com