Опит за пълзене
- 31 Октомври 2013
Сега ще се опитам да пълзя. Ще се опитам да се поставя на мястото на едни особени хора. Ще се опитам да ги разбера поне малко от малко. Не знам какво ще излезе: импровизирам.
И тъй, ще си представя, че съм влечуго, пълзящо насекомо, мекотело. Че съм змия или гущер, че съм хлебарка или попово прасе, че съм охлюв, включително плужек.
Ето, почвам… Господи! Ужасно е гадно! Нямам думи колко е гадно и унизително, но ще се постарая да издържа възможно най-дълго.
Докладвам: пълзя като змия. О, я виж ти, мога да разбера „голямата четворка”! Разбирам Бойко Борисов, Сергей Станишев, Лютви Местан, Волен Сидеров. И не само тях, разбирам и хилядната прислуга наоколо им. За тях протестиращите студенти, протестиращите граждани са досадна неприятност. Разбирам: власт и пари, пари и власт… Суетна слава… Земните радости на влечугото…
Докладвам: ситня като хлебарка. О, я виж ти, мога да разбера Пламен Орешарски! И не само него, разбирам и хилядите инсекти наоколо му. И за тях протестиращите студенти, протестиращите граждани са досадна неприятност. Разбирам: не е зле на тъмно, даже напротив, охолно е… А и кой ти търси отговорност между серпантините…
Докладвам: ровя под земята като попово прасе. О, мога да разбера Николай Бареков! И не само него, разбирам и армията сляп слугинаж наоколо му. И за тях протестиращите студенти, протестиращите граждани са досадна неприятност. Разбирам: какво удоволствие е да унищожаваш всеки кълн, всеки плодоносен корен, всяко творение на свободния човешки труд! А и парици падат, падат, просмукват се в земята, в тъмната…
Докладвам: гъна се като плужек. О, мога да разбера огромната част от шефовете на медиите! И не само тях, разбирам и подопечните им. Ако не сега, кога? Ако не тук, къде? Кога и къде ще е по-подходящо да продадеш душата си за шепа грошове?
Докладвам: става все по-ужасно. Успявам да разбера още и още… И още… О, Господи, каква гнусотия!
Не, не, повече не мога! Спирам да си представям тия гадости! Край на скверния ми експеримент! Дори и експериментално не искам да се поставям на мястото на тия хора! Комай нищо не излезе от опита ми за пълзене. Така и не разбрах основното: как издържат тази отврат! И струва ли си?
Ето, връщам се при себе си. Но и тук, на светлото, не е лесно. И тук продължавам да не разбирам няколко простички „защо”.
Защо родителите, близките, приятелите на шепата протестиращи студенти – защо те не са денонощно на улиците, докато правителството и цялата власт не паднат. Защо?
Защо над четвърт милион студенти – останалите – не са и те денонощно на улиците, докато правителството и цялата власт не паднат. Защо?
Защо поне половин милион връстници на протестиращите студенти не са денонощно на улиците, докато правителството и цялата власт не паднат. Защо?
Защо?
Не твърдя, че трябва да летим. Малцина могат да летят. Аз, да речем, не мога. Но не ми се струва чак пък толкова трудно поне да седим здраво и твърдо на мястото си, което ни прави порядъчни хора, ако не герои.
Ала и никой не иска от нас да сме герои. Просто порядъчни да сме – и това ще е напълно достатъчно да живеем достойно.
Вместо да търпим слузестия терор на влечугите, инсектите, мекотелите.