Залагане на мръсниците
- 12 Декември 2013
Едва ли щях да преведа тази глава от книгата „Россия в концлагере” на Иван Солоневич, ако не бях прочел следното изречение: „Това е тип човек с мозък на овен, с челюсти на вълк и моралното чувство на протоплазмата.” От поне 30 години търся с какво да оприлича моралното чувство на определен тип двуноги и най-вече на болшевишкия апарат. Твърдя, че протоплазмата е изключителна находка. А в светлината на актуалните ни днес великобългаризми, пишманпатриотизми и милата напоследък ксенофобофилия – протоплазмата се превръща в безценен помощник.
Текстът по-долу е предназначен за такива простодушни хора като мене, които понякога все още не могат да повярват и да осмислят онова, което виждат очите им до ден днешен. Виждаме ние простодушните едно, второ, трето, пето, както и сто и пето, както и хиляда и пето – и все не можем напълно да повярваме, че човек е способен на въпросното първо, второ или хиляда и пето. Камо ли напълно да го осмислим въпросното. Повярвайте ми – протоплазмата помага и да повярваш, и да осмислиш в какво все още живеем и сред какво все още живеем.
„Россия в концлагере” е написана през 1935-1936 година. Иван Лукянович Солоневич току-що е успял да избяга и от северните лагери, и от големия концлагер – самата съветска Русия. Поне аз не открих никакви данни книгата да е превеждана на български. Предлагам в мой превод главата „Ставка на сволочь”, тоест залагане (разчитане) на мръсниците (може и негодниците).
За Иван Лукянович Солоневич (както и за високопоставената „сволочь” Мануилски) може да прочетете в мрежата.
Както е известно, съветската власт е оценявана от най-различи гледни точки в зависимост от темперамента или от политическите ни убеждения. Но „извън скобите” на всички тези различи гледни точки очевидно можем да изнесем един общ, като че ли безспорен множител – съветската система като система на „власт на всякаква цена” показа на света недостижим образец на „техника на властта”.
Както и да оценяваме съветската система, още едно нещо е безспорно, струва ми се – нито една власт в историята на човечеството не си е поставяла такива грандиозни цели, нито една власт през историята не е натрупвала такова количество трупове по пътя към своите цели. И при това остана непоколебима.
Този триъгълник цели-трупове-непоколебимост създава редица оптически илюзии. Зад голата техника на властването на хората им се привиждат и „ентусиазъм”, и „мистика”, и „героизъм”, и славянската душа... и дявол знае още какво.
През 1918 година в германския Киев (окупиран от немците – б.м.) ми се случи да си поговоря „от душа” с Мануилски, днешния генерален секретар на коминтерна (Мануилски е само секретар; генерален секретар през 1935-1936 е бил нашият масов убиец Георги Димитров – б.м.), а също така представител на червена Москва в твърде неопределения на цвят Киев. Доказвах на Мануилски, че болшевизмът е обречен, понеже съчувствието на масите не е на негова страна.
Чудесно си спомням с какво искрено пренебрежение ме погледна Мануилски. Сякаш искаше да каже: виж го пък тоя, даже световната война и тя още не е изтребила всички глупаци.
- Чуйте, скъпи мой – усмихна се той доста презрително, – за какъв дявол ни е на нас съчувствието на масите? На нас ни е нужен апаратът на властта. И ние ще го имаме. А съчувствието на масите? В край на краищата плюем ние на съчувствието на масите.
Много години по-късно, преминал през цялата сурова, разбулваща всяка илюзия школа на съветската власт, аз, така да се каже, с кожата си усетих този вече реализирал се апарат на властта в градовете и в селата, в заводите и аулите, в ВЦСПС и в лагера, и в затворите. Едва след всичко това ми стана ясен и отговорът на моя отдавнашен въпрос от какви люде все пак може да се събере апарат на властта при липса на съчувствие на масите?
Отговорът се състои в това, че апаратът може да се организира от мръсници и насъбран от мръсници, той се оказа непреодолим, понеже за мръсника не съществуват нито съмнението, нито мисленето, нито съжалението, нито състраданието: корава е душата на негодниците.
Разбира се, тези активисти с корава душа съвсем не са специфично руско явление. В Африка те се занимават със стрелба по живи чернокожи цели, в Америка линчуват негрите, купуват акции за Ноевия ковчег. Това е световен тип хора. Това е тип човек с мозък на овен, с челюсти на вълк и моралното чувство на протоплазмата. Това е тип човек, търсещ решението на своите жалки проблем в разпрания корем на ближния си. Но тъй като в тези кореми не се намират никакви решения, то проблемите остават нерешени, а коремите продължават да бъдат разпаряни. Това е тип човек, участващ като шестнадесети на опашката при групово изнасилване.
Реалистичността на болшевизма се прояви и в това, че залагането на мръсниците бе поставено откровено и безтрепетно.
Изобщо не твърдя, че Мануилски беше мръсник, както не е бил мръсник и Торквемада. Но когато християнството влачеше хората към небесния рай чрез клади и мъчения, а болшевизмът – в земния рай с помощта на ЧК и картечниците, то в практическата дейност се налага да се опреш на мръсниците. Няма какво друго да се направи! Болшевизмът издигна техниката на организация и използване на мръсниците от средновековното и капиталистическото занаятчийство до равнището на самолетите и радиото. Той събра този „актив” от целия свят, отдели го от цялото останало население с химическа проба за доносничество и кръв, изолира го зад стена от ненавист, въоръжи го с картечници и танкове... Съчувствието на масите. Плюем ние на съчувствието на масите.
Споделете
