Избори и личен избор
- 13 Май 2014
Този текст вероятно ще се чете предимно от интелигентни хора. Затова ще бъда пределно кратък.
Темата е предстоящите евроизбори. Изразявам позицията си на гражданин, която освен че е дълбоко лична, не предявява претенции някой да я споделя. Допускам обаче, че мнозина от нас имат нужда от време на време да си сверяват с някого другиго размислите, раздвоенията и най-вече тревогите. Аз поне имам.
Макар че ще изглежда малко схематично, ще си послужа с няколко „опорни точки”. Модерно е, а и носи прегледност. И така, какво не подлежи, струва ми се, на съмнение за никого измежду интелигентните люде?
1. Евроизбори`2014 в България нямат абсолютно никакво значение за резултатите от бъдещата работа на Европейския парламент.
2. Няма почти никакво значение кои точно депутати ще пратят в Европейския парламент Евроизбори`2014 в България. Дори и да родим някакво странно изключение, то имената на останалите ще бъдат забравени още през юни. А ако чуем нещо за тях през следващите години, поводът ще бъде или взаимната им злоба, завист и ревност, или още по-често най-обикновената им балканска простотия. Алчността – отделно.
3. Кампанията за Евроизбори`2014 в България за пореден път грубо показва и доказва, че политическите сили у нас не се интересуват нито от твърдия си, нито от евентуалния си избирател. Повечето политици хич не ги е еня, малцина – почти. И това почти се дължи на извънсистемни причини: семейна култура, мек характер, кумова срама.
4. Кампанията за Евроизбори`2014 в България за пореден път грубо показва и доказва, че избирателите у нас не се интересуват какви ги вършат политическите ни сили и какво предлагат за избор. Мнозината неразумни смятат, че тази липса на интерес от страна на избирателите (на самите тях) е някакъв вид наказание и едва ли не възмездие за политиците; малцината разумни виждат в липсата на интерес у избирателите една от трагедиите на българската демокрация. (Тази липса на интерес у българина към политическото ни тяло и към практиката му трае вече 70 години, така че има пряко отношение и към трагедиите на българската „народна демокрация”.)
5. И на Евроизбори`2014 интелигентният честен човек в България отново няма за кого да гласува с чиста съвест и леко сърце. И сега той отново е поставен пред дилемата или да не гласува, знаейки, че постъпва нередно, или да даде вота си с пълното съзнание, че нещо го е стиснало за гушата. Въпросното нещо е многолико, но едното му лице задължително се нарича „избор на по-малкото зло”.
Въпреки че може да се изброят вероятно още сто и пет, петте „опорни точки” стигат. А и времето не е наше, да го пестим.
Какво правят интелигентните честни хора в такава ситуация? Какво правят интелигентните честни хора, когато всяка разумни стъпка сякаш няма значение или е обречена на провал?
Ще споделя мнението си какво биха могли да направят. Най-доброто е да се замислят и не след дълго ще стигнат до извода, че не съществува ситуация, в която изборът ни да няма значение. Изборът ни във всички аспекти на думата, включително, разбира се, и в прекия. Не съществува такава ситуация и никога не е съществувала. Тъй че и днес у нас изборът ни има огромно значение.
За какво има огромно значение?
Отговарям: за общонационалната ни енергия. Нищо повече, ала и нищо по-малко.
Ще поясня. Ако допуснем общонационалната ни енергия да бъде обоклучена и омаскарена допълнително (ако не и окончателно) с триумф на мракобесието, на мерзавщината, на безпросветната евразийщина с питекантропов привкус, с триумф на глутницата тъмни ретрогради, алчни безродници и нелепи палячовци, тогава и малкото светлина, останала в България, ще помръкне още повече. Ще поясня: ако някои измежду нас имат привилегията да притежават природна сила на характера, твърдост на духа или поне постоянство в преследването на целите си, то мнозинството хора на тоя свят – камо ли пък смачканите от тукашната дивотия честни българи – не сме споходени с такава благодат. Всяко по-нататъшно ограничаване на националната ни позитивна енергия, която все още ни държи свързани с Европа, ще обезвери огромна част от сънародниците ни, способни да мислят, ще върже ръцете им да творят и създават, ще възпре импулса им да се борят със злото. И именно това ще има пагубни последици за България. Ние не можем да си позволим да загубим и малкото светла енергия, която все още пулсира в обществения и в политическия ни живот. Колко още мрак, колко още несправедливост, колко още грабеж, колко още позор, колко още безчестие може да понесе съвременната ни национална съдба? Не е ли очевидно, че сме на прага, че всеки момент можем да скъсаме бента, зад който едва сдържа талазите си потопът на варварщината и абсурда от азиатско-балкански тип?
Накратко: според мен смисълът да участваме в тези избори е най-малкото да запазим, а защо не и да повишим тонуса, температурата, кръвообращението на позитивната общонационална енергия, която е единственият залог за бъдещето ни като народ, сиреч за бъдещето на нашите деца и внуци тук и утре. Виждам смисъла да гласуваме в архиважната ни задача да вдъхнем кураж на ближните си и на самите себе си. Виждам смисъла в най-важния дълг на всеки порядъчен човек: да способства според силите си светлината да надмогва над тъмнилото, доброто да оборва и да преборва злото.
И в разни други неща все от тоя порядък на порядъчността.
Дотук добре, ще рече някой, ама все пак за кого да гласуваме?
Да повторя тогава: този текст вероятно ще се чете само от интелигентни хора.
Споделете
