Клета Матер, сиротна Алма
- 26 Октомври 2018
Възнамерявах да напиша този текст малко по-късно и да го публикувам на 1 ноември. Да, именно, в Деня на народните будители. Премислих, току-виж някой по-буден направи разни неправилни асоциации. Пък и по-добре по-рано – още е хубаво времето. Ей-сега ще разберете какво общо има меката есен.
В предишния си текст („Журналистика и проституистика”) споменах, че често обикалям из центъра на София, включително и край Университета. Сега добавям – минавам и през двора на Университета, такъв ми е най-прекият маршрут. Благодарен съм на Господ, че два-три пъти седмично влизам през тунела откъм „Царя”, поглеждам към входа на филологиите, славянските имам пред вид, преглъщам, вглеждам се в лицата на студентите отпред, пак преглъщам, понякога срещам колега отпреди 40-45 години (задължително професор, ЕГН-то ни е такова), запознавам внук си с професора/професорката, отминаваме, хайде вляво преди Университетската библиотека, хайде вдясно след библиотеката, след малко е бариерата. Стоп. Тук ни е работата.
Преди 40-45 години в двора нямаше коли. Сега е пълно. Не ми се брои, но следобед и привечер са поне 50-60. Най-малко! Тези коли всеки ден влизат през портала с бариерата и излизат оттам. Коли на университетските преподаватели и служители. Сега внимание! Между гърба на Университетската библиотека и крилото на Юридическия факултет (20 метра) зеят две огромни дупки и няколко по-малки. Две от тези „по-скромните” са веднага зад бариерата, сякаш приветстват с добре дошли шофьорите. Да забравим малките дупки, те са като апликации върху асфалта, те са, дето се казва, за красота. Едната от грамадните ями е запълнена криво-ляво с някакви бетонни отломъци, та вероятно е по-поносимо. (Това когато не вали.) Другата е впечатляваща и с размерите, и особено с дълбочината си, която всяка седмица бавно се увеличава. Колите трудно избягват ямите, понеже от едната страна е част от импровизирания паркинг, а от другата е библиотеката с пейки за пушачите. (Когато вали, просто е приказка.)
Тъй.
Онзи ден казах на внук ми, че ако той стане студент в тази наша гордост и слава, в тази наша скъпа Алма Матер (майка хранилница, с извинение), тогава дълбоката дупка, първескинята в състезанието по впечатляване, вече ще е толкова напред в битката, че вековната ни Алма Матер ще я ползва за кладенец и той с колегите си ще могат да си гребат вода оттам с кофи и да мият колите (или бъдещите миниракети) на преподавателите си срещу скромно заплащане.
9-10-годишното дете и то се впечатли, а после много се смя, като разбра, че дядо не се шегува.
Преди Деня на народните будители, когато ще отдадем почит и на нашата щедро обгрижвана от всички нас българите Алма Матер, си позволявам да се обърна към горната част на университетското тяло.
Братя и сестри ректори, заместник-ректори, декани, заместник-декани, професори, доценти,
Драги колеги,
Тая, дето я чакате, няма да се случи. Всуе се надявате, че някой измежду вас, на когото му е работата, ще си свърши работата. Тука е така, а вие сте тука. Изходът е само един и той чудесно се вписва и в меката есен, и във вашето самоуправление. Съберете по 2 (словом два) лева от всеки, възложете на някой по-оправен млад доцент да намери 2-3 (словом двама-трима) работяги, да им даде парите, а те сами ще купят и цимента, и чакъла, и пясъка, и всичко друго, за което не се сещам. След 2 (словом два) часа ще сте забравили за дупките поне за няколко години, а ако работягите са съвестни – завинаги.
Съгласен съм, наистина ще е малко грозно с тия бетонни кръпки между асфалта, ама и сега не е особено красиво. Виж, колите ви са красиви, като ги гледам, защо да ги трошите катадневно. Пък и 2 лева пари ли са? Отделно, че зимъска някой гост професор, докато бърза за публичната си лекция, може да се удави в оная локва, първескинята.
Прочее, честит ви бъдещ празник!
Gaudeamus igitur!
Vivat academia, vivant professores!
Споделете
