1000 думи за особеностите на националното ни всекидневие
- 09 Април 2019
Опитвам се да осмисля онова, което видях и чух последните около две седмици. Онова„скандалното”. Продължавам да гледам и да слушам. Интересуват ме „скандалните” факти, инсинуации и измислици, които виждам и чувам. Интересува ме още повече и най-вече какво опитва да скрие зад тях злото. Престъпните, подлите, несръчните, бездарните му опити. Споделям „на глас” част от осмисленото.
1. Нищо скандално няма в тези „скандали”. Скандалното е другаде. И думата изобщо не е тая. Чудовищно е най-слабата дума.
2. Държавата ни съвсем гибердяса. Страната ни уж е малко по-добре, ала с такава държавна власт и тя скоро ще легне на смъртно легло. Родината ни някак си се крепи все още, но и тя крее, линее, пустее.
3. Ценностната ни система е все така обърната с краката нагоре. Писал съм сто пъти за това, няма какво да добавя. Все същото е отдавна-отдавна: първо материалното, при това ако може така да е повечко и постоянно; духовното – то ще почака, понеже нали е „вторично”, понеже нали е едно безформено такова, пък и е свикнало да чака. (Ще почака, почака, ала е възможно и да не дочака.)
4. Приоритетите ни като съвременна европейска нация изцяло произтичат, следствие са на т.3. Най-отпред пари, квадратни метри, конски сили, по-масивни бюра и кресла, повече плюш и кадифе, повече приятели и другари с възможности, повече от всичко, което може яко и задълго да се пипне (сграбчи), да се яде с устата, да се консумира с каквото успеем да го докопаме… Най-отзад – абстрактни, отвлечени понятия: демография, законност, здравеопазване, образование, култура. Някои от понятията често-често престават да бъдат отвлечени, а ни повличат съвсем осезаемо, но какво да направим, като „нищо не зависи от нас”! Пък и е временно (освен когато не е). Пък и ние лично се оправяме някак си (освен когато не се оправяме). Пък и веднъж се живее, а какъв живот е със законност, образование и култура без пари, без квадратни метри, конски сили и ядене с пиене, разбира се!
5. Способността ни да различаваме доброто от злото все още не е закърняла напълно, което е изцяло заслуга на Господ. Той дълбоко ни е заложил въпросната способност, така че е извънредно трудно да я изличим от себе си. Дори ние. Вървим обаче в „правилната” изличителна посока. И с Господните заложби ще се справим. При много и много хора по тия балкански ширини т.3 и т.4 са по-силни от Божиите дарове. Понеже тези хора са извън Бога и промисъла му.
6. Инерцията, която ни носи, е убийствена за бъдещето на нацията ни. Свикваме с кочината, която сами си спретнахме. Някои не успяват да свикнат, но те неумолимо оредяват – и поради отворените ни граници, и поради възрастови причини. Най-кошмарна е инерцията на бездействието. Понеже „нищо не можем да променим”, потъваме в битовизъм, във вещомания, в повсеместна лакомия от „горе” до „долу”. „Горе” – много пари, жени, коли, апартаменти, асансьори, тераси, овощни градини… „Долу” – предимно мечти да имаш онова, което имат „горе”. И радост от трохите, които падат от „горната” трапеза. Безспорно, падат и едри трохи. „Горе” – логично – е много по-гнусно от „долу”. У властимащите липсва всякаква духовност, каквото и да е визионерско мислене, те не са способни дори да артикулират някакво що-годе адекватно на съвременната епоха послание към „паството” си. Държавата ни е окупирана, завладяна, превзета от прости хора, повечето от тях и простаци, които никога не са търсели смисъла на живота, никога не са се замисляли за предназначението на човека на тази земя. Нито пък се интересуват от такива въпроси. С какви способности да потърсят смисъла? С кой орган да се замислят?
(Вметка: докато пиша тези редове, свърши и „седенката” на Консултативният съвет по национална сигурност. Какъвто съвета, такава и сигурността. Вълците се събрали да обсъждат как да се борят с лакомията за агнешко сред глутницата. Отчели някои залитания в поведението на вълка с джакузито и на вълка партиен единак с асансьора. Не се споразумели има ли, няма ли лакомия. Дори присъствието на истеричната вълчица с нахлупената върху косматите 128-годишни уши червена шапчица не довело до консенсус. Сериозно: просто не е за вярване какви проблеми според тях следва да са предмет на националната ни сигурност.)
7. Мнозина от тукашните българи се надяват на оттатъшните българи. Малцина от тукашните дори разчитат мнозина от оттатъшните да се върнат и да оправят нещата. Бива. Да си представим идеалния случай на наши емигранти, които биха искали евентуално да се приберат за постоянно тук и да поработят здраво за родината си. Те имат добра работа, семейства с деца, които учат оттатък, перспективи да заживеят още по-смислено въпреки всички трудности там, въпреки и болката заради дереджето на родината си. Какво ще е това родолюбие, какъв ще е този непокътнат страстен патриотизъм, който ще ги надигне да се връщат тук, докато „тука е така”? Като не забравяме, че те ще трябва да са тъкмо тези, които първо ще се запретнат да разчистят авгиевите ни обори (бих могъл да кажа и кочината), а после вместо нас и заради любовта си към нас ще ни построят и светлото бъдеще. И по-възможност – по-бързичко, че (помним) веднъж се живее.
Надайте се, братя, разчитайте.
Все пак по-разумно ми се струва да разчитаме на себе си. Добре, поправям се – на онази част от нас, които не желаят да живеят в кочина. Кочината, в която превърнаха родината ни червените шапчици, мутрите, пишманолигарсите, всякакви апартаментаджии, терасаджии и овощни „градинари”. Все пак по-разумно ми се струва да разчитаме на „волята и моралната смелост на свободните хора” у нас. Цитирам крилатите думи от речта на президента Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност през януари 1981 г.
„Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито както волята и моралната смелост на свободните хора.”
Питането е: има ли достатъчно свободни хора в съвременна България? Оцеляла ли е критичната необходима маса свободни хора у нас? И ако е оцеляла – притежават ли тези свободни хора волята и моралната смелост да отвоюват обратно родината си от злото, което я почерня?
Това наистина е основният въпрос, това е дълбинният проблем на националната ни сигурност. Както и на националното ни бъдеще сред цивилизованите европейски народи.
Споделете
