Невежеството. Едно единствено общо съображение-апел
- 02 Октомври 2019
Ако е живот и здраве, скоро ще поговорим и за някои конкретни аспекти на невежеството.
А в този текст да започнем с добрия стар възрожденец Найден Геров Хаджиберович, светла да е паметта му. Дори да забравим многобройните му заслуги към отечеството ни, какъвто си ни е адетът да сме късопаметни, многотомният му речник пак ще остане в историята ни като пример за родолюбиво дело. Да отворим първия том на фототипното издание. Красота! „Рѣчникъ на блъгарскъiй язъкъ с тлъкувание рѣчи-тъi на блъгарскъi и русскъi“. (Забележка: тук пиша „i”, а у Геров липсва точката отгоре; сред шрифтовете си в компютъра нямам тази пръчица, прилична на малка цифра едно.) Няма да търсим „невежество”, а обратното: „вѣждь”. Да видим „тлъкувание”-то на думата на български. (Втора забележка: по-долу думата „занаiaтъ” е с йотирано „а”, тоест между „i” – без точка отгоре! – и „a” има късо тиренце, но и тази буква липсва сред шрифтовете ми.) Четем:
Вѣждь, пр. неизм. Вѣщий: 1) Който отбира отъ нѣчто; 2) Който знае нѣкакъвъ занаiaтъ хубаво; искусенъ на нѣчто; 3) Който знае.
А в трети том намираме „Невѣждь: който не е вѣждь в нѣчто, на нѣчто; невѣщий”.
Сега вече можем да отворим добрия млад Гугъл.
Тълковен речник: Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ.
Синонимен речник:
неначетеност, непросветеност, простотия, дивотия, изостаналост, незнание, ограниченост, неграмотност;
мрак, тъмнина, мракобесие, назадничавост, обскурантизъм, духовна нищета.
В „Тълковен речник”, „Наука и изкуство”, 2006: Липса на знания; простотия, неграмотност.
Напред към единственото ми общо съображение-апел за невежеството. Няма да обяснявам нищо. Ако човек се вгледа внимателно в поясненията на тълковните речници, както и в двете редици синоними, обясненията са излишни. „Невеждите” не само няма да проумеят, но няма и да прочетат. А „веждите” знаят. Няма и да „анализирам” каквото и да било: казах едно-друго в последния си текст в този сайт: „Автоинтервю с полупривидение”. Утешителната донякъде новина е, че Господ е решил да ни спести изпитанията, които ни носят полярностите, и затова е „разположил” огромната част от човечеството между малцината наистина „вежди” на единия полюс и мнозината абсолютно „невежди” на другия. В средата „по света и у нас” е океан, огромната част от който мие безкрайните брегове на невежествената суша. Да оставим света, да се съсредоточим към себе си. Затова моето съображение-апел е насочено към онова все пак прилично по размери полузатворено родно море, което е много близо до вежеството и би осъзнало колко дълбок е проблемът ни български.
И така: не е проблемът в невежеството, а в нежеланието да си „вежд” според силите си. В нежеланието поне да се опиташ да познаеш кой си, къде живееш, защо, накъде отиваш... В нежеланието да се запиташ какъв е смисълът да си живял, без да си полюбопитствал за смисъла на живота. И така нататък.
Невежеството у нас става норма. Но и това не е най-страшното. Най-страшното е, че публиката като цяло приема това дередже. Не че се примирява, понеже тя не осъзнава, че има с какво да се примирява. Няма борба. Няма драма. Няма вътрешен подтик към вежество. На нея ѝ е безразлично как стоят нещата с ширещото се невежество, понеже тя почти не различава вежеството от невежеството и си живее добре със собственото си невежество. Гласовете на тревога, воплите за промяна на статуквото или най-малкото към „дисциплина” поне за очевидните житейски факти и норми (научни, морални, норми на поведение и т.н.), вопли на малцината, провиждащи накъде води този ад, остават глас в пустиня – пустинята на блатото. „Не съществуват проблеми без съзнание”, учи Юнг, затова и се стремим (подсъзнателно!) да останем „безсъзнателни” невежи, за да нямаме проблеми. Хитро.
И накрая – моят апел към българското миниатюрно море, което е доста близо до вежеството. Нека бъдем по-внимателни и да не разпространяваме, без да щем, невежеството около нас заради собствената ни разсеяност, припряност, умствена леност или липса на воля за по-нататъшна съпротива. Нека се стремим, когато е според възможностите ни, да пресичаме пътя на невежеството, да го изобличаваме, да го нулираме, да заменяме неговото царство с нашето. Колкото и локална да е тази победа, колкото и кратковременно да е битието на конкретното ни малко вежество. Така поне ще забавяме, ще отлагаме всеобщия разгул на невежеството, ще си осигуряваме поне още глътка въздух сред отровите, които бълва другата, много по-голяма част от българския океан, без да споменавам „продукцията” на полюса им.
Какво друго ни остава, освен да се противопоставяме на ширещото се от най-, най-горе до най-, най-долу невежество? И ние ли да свием знамената? И ние ли да угасим светлината и да я оставим в лапите на мрака? И да става какво ще!
Аз знам какво ще стане, понеже съм белобрад.
Преди около 40 години правдивият вестник „Работническо дело” (орган на ЦК на БКП, централния комитет на комунистическата ни партия – пояснението е за младите) написа следното: в САЩ на всеки 6 секунди ставало едно убийство. Другите органи на по-второстепенните ЦК-та веднага препечатаха тъжната вест, тя и скръбна статистика. И докато океанът около мен цъкаше и клатеше глави докъде са я докарали враговете на прогресивното човечество – ама хак да им е, моренцето (пак около мен) се превивахме от смях и изчислявахме, че за минута в Америка са самоизбиват 10 души; за час – 600 души; за денонощие – 14400 души; за месец от 30 дни – 432000 души; за невисокосна година – 5256000 души. Словом: пет милиона двеста петдесет и шест хиляди убийства. А във високосна година: 5270400 жертви. Леле! И това без ранените. При тоя мор от около 50 милиона убити за десетилетие, дори и морът да намаляваше със стопяването на населението, оттогава до днес Щатите щяха да са изгубили някъде около 150 милиона души, убити от сънародниците си. И сега щяха да са колкото Англия. Леле-мале!
За младите: дори и главният редактор да не е бил невежа, а само комунистически нагъл лъжец, то ония от автора през коректора, десетте редактора и дежурния по брой са били пълни невежи идиоти. Ама аз, дечица, не бих пропуснал главния редактор, дори с него бих започнал поменика на идиотите. И не че не можеха да умножават, просто не им идваше на ума да го правят. Пък и защо? Умножението само щеше да им развали рахатлъка.
Та какво ще стане ли, ако така я караме с невежеството и днес, след 40 години? Просто скоро няма да има кой да се превива от смях.
В исторически план – утре.
Споделете
