Притеснения около 4 юли
- 07 Юли 2020
За мнозина може да прозвучи странно, но си мисля, че случилото се тия дни в Русия не е от особено голямо значение за световния порядък и за глобалните процеси сред човечеството. Вярно е, че на 4 юли Русия официално се превърна в някакъв странен хибрид между псевдоконституционна монархия и православна джамахирия, ала тя си беше такава и преди 4 юли, макар и неофициално, не на книга. В този смисъл „промяната” не се отразява по никакъв начин нито на световния порядък, нито на глобалните процеси, разтърсващи човечеството. Съвсем друг въпрос е, че случващото се през последните 30 години в Русия има определено въздействие върху планетарния порядък и върху дълбинните процеси на човешката цивилизация, обаче това е друга тема, а не 4-юлска.
Притесненията ми този юли и тази година са за оттатък Атлантика. Защото оттатък Атлантика се развиват събития, които могат да имат съдбоносен отпечатък върху световния порядък, а оттам и върху хода на човешката цивилизация.
Нека се опитаме да сътворим нещо като аналогия. Дума да няма – ще е саката аналогия, понеже почти нищо в днешна Америка не кореспондира с Русия отпреди стотина години. И все пак, какво ни пречи да опитаме заради мъдрата дума „почти”? Да се постараем да прокараме аналогия между отношението на света към някои събития тогава и сега.
Да се върнем в 1917-а. Как мислите, колко се е развълнувало човечеството в края на октомври 1917-а по стар стил, когато е научило какво се вихри в Петроград и не само там? Ако смятате, че не особено се е развълнувало – аз съм на същото мнение. Война, смърт, мизерия, глад... Германия воюва на живот и смърт с Франция и Англия… По цял свят се воюва. „Яко се мре”, както казват генералите днес. Кой се е интересувал чак пък толкова, че на някакъв ремонтиращ се руски крайцер „Аврора” някакъв никому неизвестен болшевик, машинист І степен на име Александър Викторович Белишев, ще бъде избран за председател на „корабния комитет” през септември, а след месец-два ще даде заповед „Аврора” да гръмне един-единствен изстрел, при това халосен. Ако въобще е гръмнал, ако това не е мит, измислица. Не е измислица обаче , че пада Зимният дворец, че премиерът Керенски бяга, че идва правителство на чудовищата и злодеите, начело с Ленин, в което министри са Троцки и Сталин.
Въпрос: каква част от човечеството изобщо научава сравнително бързо за този преврат? 5%? Ако са ви малко, тогава нека са 10%. На кого му пука за преврати по време на световна война? На кого му пука (след година) кой се коли и беси из Евразия, докато милиони и милиони измират от испанския грип и тоталната следвоенна разруха?
По-после, но много скоро, поне милиард и половина човеци много добре разбират на собствения си гръб, че е трябвало да им пука, но вече е било късно. А животът на цялото останало човечество цели 100 години е зависел и все още зависи в една или друга степен от резултатите на онзи успешен преврат.
Та каква е куцата аналогия? Тя е поне в два аспекта. И в пълния непукизъм на „широките народни маси” по света какво става в Щатите днес, понеже каквото и да стане, то си е тяхна работа и да се оправят; а и си го заслужават, защото ние като цяло не ги „харесваме”, каквото и за означава този идиотизъм, достоен за второкласници. Вторият аспект: аналогично (като ония революционери с тачанките) е желанието на днешните „революционери” да построят нова Америка, ала задължително върху руините на старата, тоест сегашната и доскорошната. Нова Америка, революционно, а не еволюционно нова Америка, тяхна Америка, в която няма да има роби на капитала, ще е готино и справедливо, всички ще са наистина свободни да правят каквото си искат и ще се работи (ако не те мързи или не си надрусан) с песен на уста, за да ти „дадат” според способностите, а някои от „революционерите” да си вземат според потребностите. Америка, където всичкитеlives matter, но все пак някои lives повече ще matter…
Който поне малко е живял след 1945-а на изток от линията Елба-Триест та чак до Тихия океан, знае за какво говоря.
Има, разбира се, и още много аспекти на калпавата аналогия. Ето ви още един за последно: по аналогичен начин ще се изявят, ще изпъкнат, ще се изкачат нависоко и онези „лидери”, които ще определят как точно ще е готино и справедливо, как именно всички ще са свободни да правят каквото си искат, как и къде ще се работи с песен на уста, колко и дали ще си получиш според способностите, или ще се приобщиш към щастливците, дето взимат според потребностите… И най вече – чий живот matters, а на колко милиона животът вече хич даже не matters… Ще се изявят, ще изпъкнат вождовете според това кой колко статуи на Колумб и великите президенти е унищожил или поне обесил, кой колко часа е държал полицейско управление под обсада, кой колко маратонки и уиски не само е експроприирал от капиталистите, но и е подпалил бърлогите им…
Какво да правят хората по света, на които им пука за Америка? За несъвършената, пълната с пороци и несправедливости Америка, която вече почти два века и половина вдъхновява човечеството да върви напред въпреки всичките свои американски пороци и несправедливости? Как да ѝ помогнем? Съвършено съм безпомощен да отговоря на този въпрос.
С ясното съзнание, че това не е кой знае каква помощ, аз лично правя едно нещо. Притеснявайки се за Америка (което само ѝ пречи), всеки ден се моля Богу там за пореден път да надделее здравият разум, нормалността, християнският подход към проблемите, за да се надмогне над анархизма, левичарството и лумпенидиотизма.
Какво друго да сторя?
Споделете
