Като цяло
- 09 Септември 2020
В този текст няма да има нито дума за протеста. Този път ще минем без икономика, без социалното ни дередже, без образование, здравеопазване, пенсионните ни мизерии и пр. Нека се опитаме да погледнем по-мащабно към нашата национална нива, да се издигнем – за кратко – над всекидневието и да обозрем по-нашироко и по-отвисоко как изглеждат националните ни „показатели” за онези висши ценности, за които се присещаме само когато говорим за смисъла на човешкия ни живот. И то ако изобщо се присетим. Тази картина – от висинето – ще ни даде много повече теми за размисъл, нежели кахърите ни за всички родни икономики, пенсии и вехти поокърпени конституции.
Не обичам да драматизирам. Стремя се да избягвам цяло семейство думи: винаги и завинаги, никога, всичко, всички, никой, нищо, никъде… Ужасно, страшно, безнадеждно; прекрасно, страхотно, фантастично, идеално… Няма да драматизирам и сега. Стига да не се налага, няма да употребявам плашещи думи или грозни обобщения. Просто ще изложа как ми изглеждат лично на мен „показателите” ни за някои обстоятелства или процеси, както и за споменатите по-горе висши ценности. Обстоятелства, процеси и ценности, които от населението да дадена територия правят народ или нация, ако повече ви харесва нация; които превръщат съжителството в национално съграждане и национален просперитет.
Ето какво виждам, когато загърбя всекидневните подробности:
1. Българският народ като цяло (БНкЦ) все повече губи способността си да различава доброто от злото. Казано иначе, но означаващо същото, БНкЦ все повече и все по-трайно губи връзката си с Бога.
Няма как да е другояче, когато сме съгласни да търпим злото, примиряваме се със злото, съпричастваме на злото, а то не само си живее живота сред нас, но и постоянно се преструва на добро, забавлявайки се за наша сметка. И докато ние също се преструвахме, че не забелязваме преструвките му, понеже забавленията му уж не ни засягат, неусетно взехме да не го различаваме от доброто. А сега сърбаме собствената си безбожна попара.
2. БНкЦ живее без национална идея. Самата идея за национална идея, около която да се обединим и да я следваме, ни изглежда като безумие, като анахронизъм, като интелигентски брътвеж. Всред националната ни нива – задръстена от бурени – няма място за национална идея.
А националната нива я наторява именно националната идея, а не живуркането „ден да мине, друг да дойде“. Всяка национална нива – не само нашата. Нашата обаче е сред най-буренясалите: в Европа едно на ръка, но и в целия цивилизован свят.
3. Когато един народ като цяло губи способността си да различава доброто от злото; когато живее без национална идея, такъв народ не застава зад нравствени каузи и не преследва висши добродетелни цели, а осъществява „проекти”, „усвоява“ фондове, върти далавери, въргаля се до уши в алъш-вериши…
В момента точно такъв е БНкЦ. И нека не се заблуждаваме, колкото и да ни се иска на малцина да се самозаблудим, че 1-2-5%, които будят, бунят и кипят, представляват по някакъв начин БНкЦ. 1-2-5% не могат и не представляват 100% – и не само в аритметиката.
Такъв е БНкЦ сега, в момента. Какъв ще е занапред – не съм благословен да мога да отговоря. Мога само да се надявам, но за надеждите ми – накрая.
4. Когато един народ е споходен от бедствията по т.т.1-3 (сиреч си е самопричинил бедствията по т.т.1-3), в неговия национален живот липсват и е абсурдно дори да се говори за:
- публична справедливост – включително съдебната;
- публична коректираща или пречистваща съвест – гаранция за националното добруване;
- надборване и изобличаване на публичната лъжа от страна на светлата национална истина – надборване и изобличаване, които са гаранция за адекватност пред предизвикателствата на времето и оттук за национален просперитет.
- национална солидарност: ние, народът като цяло, все още нямаме сили дори малко от малко да се противопоставим на собствените си кърджалии с българско гражданство, на тези няколко десетки хиляди души, които крадат националния продукт, който се произвежда от или се полага на няколкото милиона.
В момента точно такъв е БНкЦ.
5. Изброеното дотук неизбежно и неотвратимо води до още един скръбен „показател” (може и без кавички): днес БНкЦ все още и все така – въпреки очевидното! – не признава, отхвърля, не се съобразява, прави се, че не вижда ясната вековечна връзка между причината и следствието. Ние продължаваме да не търсим причините за следствията. Оттам и пълната липса на отговорност на публичните лица за публичните им дела. Пак оттам и пълната липса на отговорност на БНкЦ за собствената си съдба като цяло.
Не е познат добротворен живот без поемане на отговорност за делата. Виж, живуркане „ден да мине, друг да дойде“ е познато. Доста народи живуркат така. И нашият все още.
Впрочем, днес е 9-и септември: т.5 в пълния си трагичен блясък.
6. Ясно е, че националният ни позор по т.т.1-5 не може да не доведе до съвременната безпътица, в която БНкЦ не излъчва национални лидери, нито достатъчно (като качество и като необходим минимален брой) личности, които да формират активно малцинство, което пък от своя страна да буди, пали и води по светлия път мнозинството.
За какъв светъл път, за какви светли национални лидери може да се говори, когато няма национална идея, няма нравствени каузи и не се преследват висши добродетелни цели? Моля, нека не забравяме, че изключенията от 1-2-5% (днес, засега) не променят 100-те процента – като цяло.
Затова се случва тъкмо обратното на светлия път: продължава тенденцията националните ни лидери да са най-лошият възможен наш избор. Казвам най-лошият, отчитайки, че все пак сме част от европейската цивилизация, макар и дори формално. Не сравнявам с Иди Амин Дада, Мобуто Сесе Секо или Ким Чен Ун.
Вероятно би било по-леко и не толкова смрадливо да продължа и нататък без български имена, но ще е по-нагледно (макар и по-срамотно) да видим изписан черно на бяло „цвета” на националното ни лидерство. Ще изредя фамилиите им, без прякорите им или съпътстващите ги цветущи „кърджалийски” изрази.
Радев и Борисов – това е и „цветът” на националния ни военен и полицейски генералитет; Караянчева; Велчев, Гешев; Нинова, Доган, Каракачанов, Симеонов, Марешки. И Пеевски като първа и четвърта власт.
Успокоихме ли дишането си? Апропо, това е демократичният избор на БНкЦ.
Ала въпреки този демократичен, доброволен, свободен избор почти няма вменяем българин, който трезвен да си представи, че онези по-горе плюс десетките им хиляди подчинени от държавния, общинския и партийния апарат могат да се поколебаят и за миг, когато са пред избор родина – далавера; народно благо – лична печалба; обществен интерес – собствена банкова сметка (или кеш). Такъв абсурд, – имам предвид хипотетичното колебание, евентуалното двоумене, преди тези хиени да посегнат към чуждото благо – независимо дали е общобългарско, европейско или американско, – ако се опише добре абсурдът, би обезсмъртил съвременната българска литература и би ударил в земята Кафка, Йонеско, Оруел и Гогол. А да споменаваме спонтанната естествена реакция да се работи на ползу роду, е просто губене на време. Хиените не работят на ползу роду.
Значи: демократичният избор на БНкЦ е да избира люде, за които не може дори да си представи, че те ще работят за неговото благо. БНкЦ няма никакви колебания, че избраните от него без никакво колебание го крадат и оглозгват. Без коментар.
7. Нищо от посоченото по т.т.1-6 не би могло да е иначе, след като БНкЦ съществува без ясна ценностна система; без национална по форма и християнска по съдържание ценностна система, която е светая светих за оцеляването на даден християнски народ. Няма да натоварвам допълнително този тежък текст с изброяване на най-ценените днес от нас българите „ценности”, виреещи на буренясалата ни национална нива. Само да кажа, че без светла ценностна система не е възможно да се живее пълноценно (пълно-ценно!), какво ли пък добротворно. Виж, да се съществува и живурка може. Това и правим.
8. Ето така.
Обаче. БНкЦ категорично не приема всичко по т.т.1-7. Отрича го, отхвърля го, гневи се, дори и непресторено се обижда и почти единодушно е на мнение, че печалните т.т.1-7 са лъжи, клевети или просто глупости. Дрън-дрън. Префърцунени думи, някои от които комай и непонятни.
Така постъпват юнаците. Гневят се, когато ги обиждат с лъжи или ги баламосват с дрънканици.
Обаче. Дълбоко в себе си обиденият заради себе си БНкЦ знае скръбната истина за себе си, която всуе се опитва да скрие даже от себе си. Да, БНкЦ добре знае какъв е днес – и затова не се възпроизвежда. И не само не произвежда деца, но и все повече млади хора живеят сами уж за да правели кариера или Господ ги знае защо, отказват да се съединяват дори в общежитие, да не говорим за брак. Отделно – все повече млади жени отказват да раждат дори и съединени в общежитие или брак. Само се огледайте.
Така ли постъпват юнаците, ако са доволни от живота си?
9. Това е финалът с надеждата ми.
Българският народ е добър народ като цяло. Историята ни не е обременена с тежка национална карма заради изстъпления над други народи – напротив. Държали сме сравнително повече от прилично през последните 13 века – освен със себе си. Дали сме добри, ценни неща на света. И добри, ценни люде.
Затова имам надежда за бъдещето ни. Надявам се, че Бог няма да ни изостави заради това, което сме днес, и че и занапред ще бъдем, ще присъстваме в промисъла му.
Ала за да се сбъдне тази моя и не само моя надежда, на първо място ни е нужно просветление. Про-светление. Пробив, проникване в Светлината. Пролаз в Светлината и бягство от тъмното. А за да се осъществи въпросното просветление, трябва да дадем път на нови млади хора със светли идеи, базирани на светли ценности – ония християнските по съдържание. И да изолираме, затворим, заключим всички затлъстели алкохолизирани проститутки, проституиращи с националната ни съдба. Нека там някъде си – прогонени или осъдени – да предъвкват и преживят проклетите си амбиции за пари и власт, за мнимата си слава, да осмислят проваления си живот.
Този път залогът е огромен. Иде реч за екзистенциални проблеми. Въпросът е дали БНкЦ ще оцелее, ако не завие по светлия път. Дали ще съществува, ако не смени посоката. Дано все още сме запазили национална сила и национална енергия за такъв светъл подвиг.
Да го кажа и другояче: имам надежда, че не сме изгубили напълно връзката си с Бога.
Споделете
