Идиотизмът като извор на национален оптимизъм

 

borisov djipka1Ще бъда съвсем кратък, че и на мен ми омръзна да пиша за нашенския тип идиотизъм. Ала каквото битието, такива и темите ни.

Целта на този текст е да представи въображаем диалог между три високопоставени длъжностни лица от национален мащаб. Ще стигнем бързо и до диалога.

Първо обаче за негово всепоглъщенство идиотизма. Като човек на преклонна възраст, която ми позволява (напоследък) дори да пазарувам по всяко време, аз си живеех със светлия си песимизъм. Той се изразяваше в надеждата ми, че идиотизмът ни вече обитава ако не мазето, то поне партера на идиотското мироздание, че ако не е ударил вече дъното, то поне а-ха да го докосне с пръстите на краката си. Че няма накъде повече идиотизъм. Или по-скоро – че има накъде, ама съвсем малко още. За жалост светлият песимизъм не избавя от наивитет – без значение възрастта. През изминалата седмица се оказа, че светлите оптимисти са прави и че идиотизмът по нашите земи все още си живее ако не на мансардата, то поне по най-горните етажи.

Иде реч за огледа на магистралните маркировки. Кой знае защо (аз не знам) и оптимистите, и песимистите се съсредоточиха върху възгледите на премиера ни за връзката на понятията работа и свобода. Понятия, от които той цял живот си е имал понятие и очевидно е размишлявал върху тях. Съсредоточиха се при това не върху философския аспект на възгледите му, а върху най-повърхностното: дали той, председателят на Министерския съвет на Република България, знае какво говори, дали е чел, чул, видял кой и кога също е оперирал с тъкмо тази връзка между свободата и работата (труда). Беше забавна тази почуда, като се има предвид, че във „Винету” няма такива неща, нито пък в дисертацията премиерова „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар” се говори за свободата, която носи „действие в екстремална ситуация на пожар”. Ясно е, че „вън и независимо от своето съзнание” всеки от господата Хитлер, Химлер, Гьобелс и Борисов е стигнал до едни и същи изводи. И – да, не става дума за плагиат. За невежество става дума.

Сега вече дойде редът на въображаемия диалог. Той се води между тримата пасажери на джипката, но – внимание! – преди да поемат с нея към „песента на мантинелите”.

 

Премиерът: Аре да ви разходя да видите к`во праим с магистралата!

Министърът на здравеопазването: Г-н Борисов, невъзможно е! Имам ангажименти насред такава криза!

Премиерът: Аре стига с таа криза бе! Писнà ми! Аре ѐла се отпусни малко!

Министърът на здравеопазването (благо): Не мога, благодаря ви, но имам лекарски дълг! Положил съм Хипократова клетва! Не мога да се разкарвам нагоре-надолу, докато хората страдат!

Премиерът: Ами ти бе, Балтов! И ти ли ще ми дрънкаш за Хипократовата ви клетва? Аре, ще ви повозя с 200!

Директорът на „Пирогов” (нервно): Вие, г-н приемиер, сте съвършено луд човек! Как изобщо ви дойде на ума, че ще си зарежа болницата в такъв момент! За да ви гледам тъпите магистрали, докато ви слушам глупостите!

Премиерът (позасегнат): Що па да съм луд? Що па да са глупости?

Директорът на „Пирогов” (гневно): Защото само луд човек може да предложи на г-н министъра и на шефа на най-голямата болница у нас да си губят времето с огледи на мантинели и маркировки! Как не ви е срам, че изобщо водим такъв разговор!

Министърът на здравеопазването (загрижено): Напълно прав е колегата. Ако не се чувствате добре, можем да ви предложим специализирана психиатрична помощ. Забелязвам някои симптоми в поведенито ви напоследък. Стига да пожелаете, веднага ще пратя санитарите. А сега довиждане, на работа сме.

 

Край на въображаемия диалог. Опитах се да го измисля колкото се може по-възпитан, по-щадящ тримата мантинеладжии. Колкото и да ми е скотско, той обаче си е само въображаем. Реалността е друга, магистрална е, ако ми е позволено да бъда циничен.

Искам само да попитам двоицата, положили Хипократова клетва: какво лошо, господа, би могъл да ви причини той, вашият събеседник и шофьор? От какво се боите? Какво щеше да ви стори, ако наистина му бяхте казали в лицето, че е ненормален безотговорен популист. Луд за връзване с обсесия към най-свидното му – самия себе си! И най-ярък представител на модерния оптимистичен българскси идиотизъм. Щеше да ви уволни ли? При положение, че след минути цяла България (преди избори) щеше да научи – лично от вас – защо ви е уволнил. Не, нищо нямаше да ви стори, нищо! Десет години работа най-горе го направиха свободен, но не чак толкова, че да не преценява кого и как да уволнява. И да не уволнява. Проумявате ли, нищо нямаше да загубите! Нямаше да ви пипне! Само щяхте да пропуснете да се полюбувате на новите маркировки.

Е, да, щяхте да пропуснете и да се опозорите. Което пък ни отвежда към заглавието. 

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com