Да теглим браздата

БелчоБях замислил да напиша този текст в началото на годината. Ала не можех и не можех да се заставя да го започна дори, камо ли да го завърша. Ето вече повече от три седмици. Така е трябвало очевидно, понеже доста неща се случиха и се поизясниха през януари. И текстът сега ще е много по-различен от този, който бих написал по-рано.

Това дотук като някакъв увод.

Първоначалните ми намерения бяха да споделя няколко думи само за предстоящите парламентарни избори. Но как да говоря за изборите, без да ги впиша във времето, което ни люлееше миналата година и досега. Е, да подкараме Белчо и Сивушка, да теглим браздата зад 2020-а и да се опитаме да погледнем отвъд синора – поне към пролетта на 2021-ва, която вече препуска по дистанцията си, за да ни отведе отново към избори. Всякакви човешки избори, включително парламентарните.

Колкото и да ми се иска обаче да се огранича с нашенската си черга, няма как да бъдем коректни към времето си вчера, днес и утре, без да обрисуваме в най-груби щрихи фона, контекста, световното землище, където се е опънала въпросната ни кърпена черга. И още нещо важно да подчертая: виждам и осъзнавам колко е объркан напоследък светът. В смисъл – още по-объркан от обикновено. Затова и хората трудно се ориентират в тази бъркотия. Аз не правя изключение. Така че по-надолу ще се опитам според силите си да помогна не само на читателя, но и на себе си малко от малко да подредим хаоса.

Светът. Светът през 2020-а бе споходен от много тежки предизвикателства. От цялата кохорта събития и/или процеси с глобално значение и с глобални последици бих откроил трите ако не пряко свързани със, то категорично засягащи живота на нас българите.

На първо място, разбира се, е световната пандемия. Пандемия в медицински, икономически, организационен и най-вече ментален аспект – аспекта, отнасящ се до нашия човешки разум.

Как се справи и продължава да се справя и до днес човечеството с трагедиите и проблемите, които ни донесе ковид-19, е въпрос, на който аз няма да дам отговор тук и сега. Всеки си има аргументирано (спорен него) мнение, не съм аз този, който ще го промени с моето. Все пак съм длъжен да предположа, че комай не се справяме добре, ама никак. Освен ако не греша, понеже критериите ми – и аз не знам откъде накъде – са много високи.

Второ, в САЩ през миналата година се проведоха избори за президент, които завършиха както завършиха. Съпровождаха ги невиждано от век и половина разделение, разправии, съдилища, нахлуване в Капитолия… Тия дни вече хората там си имат официално и окончателно нов президент.

Очаквано, човечеството (не броим изключенията) се вторачи в личностите на бившия и днешния президент, оплю личностите им или се възторгна от тях, като проспа, загърби или изобщо не осъзна тенденциите, чиито изразители бяха и са двамата достопочтени възрастни господа. Особено умилително звучат шумните въздишки на облекчение и съответно огромните надежди за нов (стария, познатия) ред и за ново (старото, познатото) подарено щастие, които се възлагат на господина, прекарал 8 години от служебния си живот като вицепрезидент на незабравимия Барак Обама. Така или иначе, наистина нелекият избор на американците ще се отрази на целия свят, включително и на България. Ще преживеем каквото ни предстои да преживеем.

Трето, 2020-а беляза Русия, нашата добра приятелка и добротворка, с някои драматични за бъдещия ѝ стратегически, държавен и морален статус нововъведения. Да спомена само „обнулението”, сиреч възможността президентът им да президентства ако не до живот, то поне колкото блаженопочившите Тодор Живков и Робърт Габриел Мугабе; новите правоохранителни закони, по които трябва постарому да съществува руското народонаселение; както и несполучливия опит да бъде отровен Алексей Навални, който по чудо оцеля.

Още по-очаквано, човечеството (пак не броим изключенията) никак не се развълнува от новото (старо) държавно строителство в Русия, нито пък от пътя, по който твърдо и откровено вече поемат хора, притежаващи ядрени куфарчета и атомни подводници. Трепна Европа малко повече от отравянето, но причината беше, че бе използвано бойното вещество „новичок”; ако в КГБ бяха предпочели мишеморка или цианкалий, едва ли щяхме да усетим европейските трептения.

Толкова – съвсем бегло – за водещия световен фон през 2020-а.

Да се върнем у нас. У нас имаше (и има) ковид-19; имаше (и има) протести с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Какво става с ковида, всеки знае; какво стана с протестите, пак всеки знае.

Като някакви подробности около протеста и вследствие протеста, защото той има директна връзка с предстоящите избори, можем да си спомним анабазисите на една издръжлива на български пътища, включително магистрали, джипка (анабазисите продължават); някои главно-прокурорски дръзновения (те пък спряха); някои побоища; нечии арести; нечии емиграции… Наистина досадни подробности.

Какво обаче става сега, днес по света и у нас? Това е, което ни вълнува, нали?

По света. Ако пак се ограничим до трите главни процеса, вече върлува (къде ли не) нов щам на коронавируса и ни предстоят нови глобални умия/безумия в световните първенства по „отвори ме/затвори ме”, „вържи ме/пусни ме”, „ваксинирай ме/недей”; след инаугурацията в малко военен стил новият американски президент започна начаса да осъществява триумфалното завръщане на новия стар световен ред и новото старо подарено щастие за американците и не само; а в Русия си имаме вече нов политически затворник и като бонус – нов черноморски дворец за разглеждане в домашни условия по понтафи и с пуканки, цветен дворец с много шик, марково вино и златна четка в тоалетната. Не, не четка за коса, нито за дрехи. И бой, много бой и ледени килии за пребитите от Владивосток до Псков.

У нас. Затихващ, слава Богу, ковид-19 в очакване на новия щам; вяли остатъци от протестите; свежи и оживени пазарлъци около изборите напролет.

Дойдохме си на думата.

На България, „прославена” със своите манипулирани, купени, фалшифицирани „избори” – без значение кого и какво „избираме”, ѝ предстоят след два-три месеца парламентарни. Българският народ ще трябва, ако пожелае, да каже тежката си дума коя или кои партии/коалиции да управляват страната.

Моля, понеже тук му е мястото, нека съвсем набързо поразсъждаваме и пообобщаваме за протестите и най-вече за нас си, за народа, на чието добруване бяха и са посветени протестите.

Първо протестите. Който е чел „Швейк”, може да си спомни един пиперлив цитат, обрисуващ картинно какво направихме с протестите. Ярослав Хашек го е казал кратко и ясно: „Едно голямо … направихте.” Хора, на които симпатизирам чисто човешки, смятат, че сме направили голяма работа – не в Хашековия смисъл. Приемам гледната им точка, но не я споделям. За да не губя време и думи – когато протестните ти цели са предсрочни избори и две оставки, трудно е да говорим за успех. Изборите ще са редовни, веднъж; няма да напомням кой все още е премиер и кой главен прокурор на проскубаната ни родина, дваж. За жалост протестите не промениха много и мнозина. Когато в тях участват между една десета и една петдесета от процента на пълнолетното население на дадена проскубана родина, винаги е така и никога не е иначе. Промените са другаде. Сигурен съм – без да са ми нужни доказателства, – че кюлчетата злато са се увеличили откъм бройка, както и някои прокурорски банкови сметки. Тези валутно-метални промени са ставали, докато течаха протестите, та до днес.

А сега народът. Народът, каквото и да означава тази дума, уж подкрепяше протестите (почти две трети уж), като същевременно ги отсвири, продължавайки да ги подкрепя някак си така мълчаливо, задочно или казано модерно – подкрепя ги виртуално и хибридно. Изобщо нашият народ винаги е бил много модерен и напредничав в областта на подкрепянето. Едно време, преди половин век, подкрепяхме пак виртуално и хибридно (не бяха тия думите) Бийтълс и Радой Ралин, като едновременно с две ръце подкрепяхме другаря Тодор Живков в битката му с разложителното влияние на Бийтълс и Радой Ралин. Днес пак така: подкрепяме протестите срещу пазвантина на другаря Тодор Живков и другарите му разбойници (на пазвантина), но в същото време продължаваме да го подкрепяме в желанието му да ни е вожд и учител още четири години. Какво пък му е на момчето Бойко? Сирак, страдалец, прапрадядо му е убит от Василий ІІ Българоубиец, прадядо му – от прадядо му на Доган, дядо му – от дядото на Корнелия Нинова, а самият той днес подкрепя Навални.

Не е така, тоест не сме така модерни и напредничави, когато опре до отговорността. С отговорността ние българите имаме традиционни, консервативни, патриархални отношения. Тая пущина отговорността си е там зад дувара, ние сме си тук у дома пред телевизора. Затова и нашият народ не пое и не поема никаква отговорност за изхода на протестите. Същото ще е и за резултатите от изборите напролет. Отсега е ясно (и това, надявам се, не е въпрос, около който да спорим), че когото, каквото и както да изберем, ние избиращите няма да сме отговорни за избора си, друг ще ни е виновен, другаде ще са причините, само не и у нас. Така ще е.

Значи, самоосвободени (както винаги) от бъдещата си отговорност, нека спокойно обсъдим какво все пак бихме могли да сторим. През април имаме възможност да изразим протеста си чрез парламентарен избор. Нали? Добре, но за разлика от протестите при изборите е доста по-различно. Някак не е възможно все още да се гласува виртуално и хибридно. Тия, дето ще участваме, щем не щем, трябва да избираме. Първо в главите си, после и с хартийки.

Обаче възниква вечният наш национален проблем – за кого да гласуваме? Обещах, че ще се опитам да бъда полезен. Ето, ще споделя страхотна „тайна”. Мили дами, драги господа, скъпи младежи и девойки, единственият критерий за избора ни следва да е принадлежността на кандидатите към бандата на негодниците или към мафията, ако ви е по-прегледно. Не смятам, че е сложно. Принадлежи ли партията, коалицията, конкретният кандидат за депутат към мафията – не гласувайте за тях.

Да, съгласен съм, има и друг проблем. Как да ги отграничаваме мафиотите?

Ще споделя още една страхотна „тайна”. Ами отграничавайте ги по биографиите. Истинските биографии, не тия от листовките, партийните „програми” и интервютата. Ще дам примери, да ни е по-леко.

Чета заглавия, че Цветанов бил борец срещу Бойко Борисов и ДПС през последните 15 години. Според него, според Цветанов. Вие сами си преценете отговаря ли тази борбеност на онази борбеност в биографията му. Все пак почти всичко е публично в тоя дигитален век, включително Цветановата биография.

Бойко Борисов също се борел с 200, но не с Цветанов, а с корупцията и за благото на народа. Според него, според кюлчепритежателя. И докато спи, съсипан от тая борба, чекмедежетата му сами се пълнят със злато, поделено между него и Аладин с вълшебните обръчи и плажа в Росенец. Биографии, биографии…

Като споменах Аладин с вълшебните му обръчи от фирми, последен пример със Слави Трифонов. Той пък бил борец със статуквото. Според него. Ако не помните биографията на тоя славен шоухъш, напишете в Гугъл „обръчи от фирми Доган Слави” и прочетете как на 23 юни 2005 година часове преди деня за размисъл Аладин споделил за своите вълшебни обръчи, а шоухъшът се правел на ударен, сякаш Аладин случайно е в студиото му, а не за да покаже на цяла България къде е ножът и хлябът, след което, след часове, почти цяла България избра царя, Аладин и комунистите да ни управляват, както те си знаят. Сиреч – вълшебно.

Стига биографии. Повтарям: векът е дигитален, реалните биографии са на два-три клика разстояние.

Ето така. Предстои незнайно колко още дълго ковид изпитание, паралелно започна тежка икономическа криза. Всички народи, ако сами си желаят доброто, трябва да поставят начело на страните си най-умните, най-образованите и професионалните, най-съвременно мислещите хора. За България това означава – хора, точно с противоположните качества от онези отвратителни политически и човешки белези ли, петна ли, които се ценят в ГЕРБ, БСП, ДПС, при „патриотите”: робска покорност, простотия, подлост, ибрикчийство… Да не изброявам още. Отново не смятам, че е сложно. Ако имате нива, която ражда добро жито, на кого от кандидат-арендаторите ще поверите и нея, и реколтата ѝ? На престъпник, на крадец, на разсипник, на идиот, на малоумник, на простак, на мързеливец? Или на някого, който може и да не е идеален (за разлика от нас избирателите), може да има много трески за дялане (не като нас избирателите), може биографията му да не е като на Линкълн и Махатма Ганди (каквито са биографиите на нас избирателите), но поне няма нищо общо с мафията и малоумниците.

Ще ми се да кажа и две думи за илюзиите. Ако пак постъпим, както отколе, от Алеково време, си постъпваме, последствията ще за двете страни. И за тях, и за нас. И пак ще си заживеем с вечната ни общонационална илюзия, че ще ни се размине.

Те: че някак си така ще си запазят и здравето, и богатствата, и спокойствието, и живота. Тук се изкушавам (дигитален век!) да приведа списък със стотина свидни покойници илюзионисти (те и мафиоти) с Луканов начело, както и със стотици живи, но съсипани от последствията на своите истински биографии негодници. Ще го спестя.

Ние: че някак си така ще си запазим и рахътлъка, и дребните ни житейски завоевания, и дребните ни житейски подлости и примирения (барабар с виртуалните подкрепи), и здравето, разбира се, и живота, има си хас. Тук списъкът по подразбиране ще е от няколко милиона души, така че спестяването му е наложително.

Като гледам социологическите проучвания, фабриката за общонационални илюзии работи с пълна пара. Аз лично – за жалост, понеже много ми се иска да имам, – нямам никакви илюзии какво ни предстои: напролет отново и отново ще си сервираме още от същото или почти същото. Същото – моля да ме извините за грубия израз – е пикантна мафиотска торта от фекалии, европейски развито гарнирана с лек пухкав воеводски крем и с шоколадова делиорманска глазура.

Някои добри хора се надяват, че след тая изумителна на вкус и вид торта наесен ще има нови парламентарни избори, където вече резултатите (вкусът и видът) няма да бъдат същите или почти същите. Давам мило и драго да им имам надеждите на тези добри хора.

Това надолу може да се приеме за заключение.

Пресмятайки наум, остават още доста години и десетилетия, докато и последният пълнолетен свидетел на варварското опустошение на родината ни преди 1989-а, което роди днешното варварско опустошение, се прибере при Отца ни. Дотогава – или някакво чудо на национално освестяване, или цяла поредица пикантни торти с крем и глазура.

Може ли да се промени нещо за два-три месеца? Дядо Вазов твърди, че може дори и за по-кратко, стига да притежаваш съвест, морал и достойна цел. Казал го е в „Каблешков”: „И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!”

Ама народът е бил друг тогава, ще кажете. Не мога да не се съглася.

Ама си е все същият, ще кажете, като поразмислите. Не мога да не се съглася.

Всеки за себе си нека си отговори каква част от съвестта, морала и достойната цел на предците си притежава днес и дали може да се приближи поне малко до тях.

До някои от тях.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com