Има такъв невежа
- 22 Юли 2021
Става дума за моя милост. Кая се.
И така, преди има-няма седмица си лежа в болницата, току-що опериран като Кумчо Вълчо в „Червената шапчица”, възстановявам се един вид, чета. И попадам на текст, където се споменава за някаква много известна песен „Суит чалга ин тайм” (оригинално заглавие Sweet chalga in time). Ти да видиш. Пеели я новият месия на новото светло българско бъдеще Слави Трифонов (Учиндол, Плевенско) и други. Добре, но не мога да се засмея, защото болките в корема са режещи. Не мога и да ругая, да крещя, да скоча, да ръкомахам, пак по същата причина. Рекох си, каквото и да ми струва, ще видя аз – живот и здраве – каква е тая сладка чалга…
И видях току-що. Струваше ми малко нерви, но каква цена са нервите пред просвещението…
Някои съображения:
- обичам „Дийп Пърпъл” – от малък;
- Child in timeми е едно от десетината най-любими парчета – от малък;
- никога не бях слушал нито една песен на Слави Трифонов, само „потпури” съм подочувал, преди да загася чалгоизточника или да избягам, ако не мога да го загася;
- вече съм си у дома, добре съм, спокойно си ругая и си се смея на воля;
- моят покоен приятел Трифонов, само че Федя, при това и той от Плевен, преди години бе направил страхотна снимка на Джон Лорд при гостуването му у нас, прати я на маестрото, а г-н Лорд я сложи като профилна снимка на стената на сайта си. Г-н Трифонов (Федя) се побърка от радост и гордост – с пълно основание.
Та току-що чух, видях, прочетох. То било още от миналия век. То било фактически опаковката около „за крадец не ставаш, сине”, който бащин кахър съм чувал по кръчмите. Разбрах също, че „lyricist Ивайло Вълчев” бил избран за депутат – значи става, за депутат имам предвид. А в коментарите в YouTube открих (запазвам правописа): „НЕ СИ българин, ако на 3,01 не настръхваш!” Да поясня: на 3:01 започва „соло-кючекът”. Убийте ме, не настръхнах. Ала и не престанах да се чувствам българин – вярно, от малцинството.
Почувствах се обаче ужасно остарял, ужасно назад и ужасно настрани от националната ни „сладка чалга във времето”, каквото и да означава тя.
Затова в момента, докато пиша, си слушам оригинала с гласа на Ян Гилън и с клавишните на Джон Лорд и си мисля, че – слава Богу! – светлото си е светло, читавото си е читаво, а другото не е, колкото и да шаткаш на патката главата.
Слушам гениалната музика и се надявам единствено на изключителното чувство за хумор на Господ. Той понякога извънредно весело, находчиво и причудливо успява да благославя и помилува неразумните си чада. Че защо да не го стори и на Балканите? Ей така, просто защото е милостив.
Споделете
