Казусът „Волгин” и разни други казуси
- 12 Април 2022
Това на рисунката са бурлаците, теглещи кораб по Волга. Репин ги е нарисувал. Читателите, които не знаят кои са били бурлаците, могат да се осведомят в Уикипедия.
Ние също си обгрижихме и обнежихме един такъв бурлак, който тегли тегло в националното ни радио. Години наред вече той влачи „Аврора” назад срещу течението. Тежък крайцер е „Аврора”, а и старичък. Течението на времето, на историята също не помага на нашия бурлак – то е могъщо, а и тече наобратно, проклетото. Не е толкова отчайващо обаче. За Петър Волгин, бурлакът. Както личи от световноизвестната картина бурлаците винаги са мнозина. И у нас е така. Волгин, Копейкин, Голямошлемов, Румен І, Румен ІІ Шадраванов, вождът Подаряващия Породисти Кученца, воинът Воленчо… Цяла армия са.
Ала времето тая пролет се забърза и възникна казус: какво да правим (правят) с бурлака Волгин (а и с „Аврора”). Съзнавам, че не е лек. Ако продължим с военната терминология, това е все едно да лишиш армията примерно от зам.-началника на политотдела ѝ или от командващия радиодивизия.
Ще се опитам да помогна с любимите ми „аналогични” примери. Или по-скоро пак са казуси.
Представете си Левски с „колеги” от ръководството на БРЦК. Заседават си те по революционните казуси и изведнъж научават, че някой от многобройните нашенски многознайковци е хортувал по турското „радио” за ползата от робството и вредата от националната свобода. Понеже според нашенеца, да цитираме гения Оруел, „свободата е робство”.
Щеше ли да има казус пред БРЦК с многознайкото?
Малко е мъгляво ли?
Добре, ето по-ясно. Представете си как Захари или Стамболов слушат по нашето си „радио” някой дървен бурлак да философства колко неизбежно е било клането в Батак предвид отказа на батаклии да се денацифицират (като българи) пред помака Ахмед ага Барутанлията, който ги е смятал (като себе си) за турци. Затова и справедливо ги е изклал. Както справедливо Ахмед ага Тъмръшлията е бастисал други родопски села.
Щеше ли да има казус пред Захари или Стамболов с философстващия бурлак?
Ние обаче сме демократи. Ние работим, поправка – ние оперираме с казуси. Ние сме казусни люде. Винаги държим да има различни, а най-добре противоположни гледни точки. Примерно: желязото е желязно, ама е и дървено. Или: водата е мокра, но е и суха.
Това всичкото казусно робство „ни люлее” по време на война, в която ние сме посочени като неприятел. Неприятел на обратното течение.
Тъй като всичко е ясно, да приключвам. Накрая да положа и аз два въпросителни казуса на олтара на нашенската „демокрация”:
1. Защо няма казус „Копейкин”?
2. Ще има ли казус, ако някой ден ние попаднем в лапите на бурлаците?
Споделете
