Невежеството – опит за бегъл портрет
- 07 Март 2024
Три предварителни бележки, за да не се получи объркване.
Ще пиша за невежеството в най-широкия и най-дълбокия смисъл на понятието, доколкото и както моят ум го схваща. Невежеството не означава само неграмотност, необразованост, ниска обща култура и все в тоя порядък. Много по-всеобхватно е, по-дълбинно е и несравнимо по-страшно.
Възприемам невежеството като проблем световен, глобален, вездесъщ по цялата ни планета. И като един от най-мрачните врагове на човечеството. Отколе. Ала акцентът ще е върху родното ни невежество, въпреки че българско невежеството е направо цвете в сравнение с невежеството на някои други братски и не чак толкова братски народи, региони, континенти. Когато обаче ще ни бъдат нужни примери – много нарядко, нека все пак да говорим за нашата си нива.
Последна бележка: ще пиша предимно за невежеството, а много по-малко за невежите хора. То е злото, хората „само” го носим, а когато го „прилагаме”, се превръщаме и ние в зло.
И така, какво представлява невежеството?
Най-напред да отхвърлим една хилядолетна заблуда. Не, то не е равно на простотията, а ѝ е дядо, прадядо, цар и господар. Да, няма спор, невежите най-често са извънредно прости, а умните по изключение са съвсем невежи. И все пак не е вярно, че невежеството е простотия. С мед да го намажеш невежеството, да би било само относително безобидната простотия. То е много повече. Прост ли е бил дядо ни Вълю, дето предаде Бенковски и Захари? Безусловно. Невеж? Разбира се. Ала колко още прости овчари са видели войводите и апостолите из Балкана, ама не са ги предавали на турската власт? Невежи ли са били пастирите ни? Да, в тесния смисъл на термина. А в широкия? Съмнявам се за най-широкия. Невеж обаче със сигурност е бил дядо Вълю.
Не е сложен „казусът” с дядо Вълю. Стига дълбоко да се замислим за дълбоката природа на невежеството. Невежеството (за жалост) не е антиморално. Ако беше, щеше да е много по-леко да му се противопоставяме. То е аморално в една или друга смразяваща степен, то е извън морала. Това се отнася с пълна сила за пълното невежество, което е абсолютно аморално. Защото то изобщо не различава добро от зло. Значи по презумпция не би могло да познава морала и да съществува в морала. Говоря за общочовешкия християнски морал.
Невежеството, нека повторя, е повече или по-малко аморално. Така че проблемът е доколко човекът и съответно обществото са допуснали невежеството да ги „обземе” и превземе. Няма как, колкото и да ни се ще понякога, да се абстрахираме от „личното” невежество, да го забравим едва ли не, и да съсредоточаваме вниманието си към общественото, та да вървим напред. Няма как, защото публичното, социалното, общественото, държавното невежеството се състои от сбора на личното невежество на всеки един от нас.
Затова и не бива да ни учудва, нито пък демагогски да се оплакваме, че у нас навсякъде и на всички нива – включително на най-високото – властват четвъртневежи, полуневежи, а се случва и съвсем невежи хора. Някой ги подбира, избира и търпи тези хора. Това ветрило на невежеството. И как да наречем обществото, в което те виреят като гъби след дъжд?
Вежо? Или веждо, както би рекъл Найден Геров.
За да осъзнаем какъв враг имаме насреща си, трябва да проумеем и приемем, че невежеството е много по-сложен феномен, отколкото изглежда на пръв невеж поглед. То е продукт на нашето скудо-умно отхвърляне на Божия промисъл, на нашето непростимо нежелание да обхванем цялата сложност и величие на Божия порядък на земята ни. То не иска да разбира, да прониква, да ликува от познанието на Божиите тайни, в които светлото човешко познание прониква и дори често осмисля, а иска просто да живее, при това в удоволствие и колкото се може по-просто и по-леко. Лениво, мързеливо. То е лют противник на реда на нещата, защото в без-умието си не съобразява кой е подредил нещата в този величав ред. Казано иначе, невежеството се опълчва на Божията воля човекът да възлиза нагоре към светлината, а не да пропада надолу към мрака.
Невежеството е далеч от такива „материи”. То мечтае за мекото на хляба.
То, тоест ние, настоява и изисква да живеем по „правилния начин” – ден да мине, друг да дойде; и е готово да низвергне всеки, който не приема този идиотизъм.
То (ние) жадува за ферари с цвят червен и вопие към небесата да го просветлят за… номера на мобифона на Господ. Да, има такова невежество. Даже чак толкова такова.
То е толкова невежо, че не съобразява как собствената му формула (модус вивенди) би следвало да се коригира на „вие сте невежи и аз съм невеж, затова се разбираме”.
Жалко е, но стотици милиони читави хора по света и у нас все още не са наясно, че целият световен популизъм, както естествено и нашенският, нине, присто и вовеки идеше, иде и ще идва от мрачната, от отровната, от бездънната утроба на невежеството.
Още от беглия портрет на невежеството, който само очертавам тук. То е като ламя и няма насита. Няма област, където да не шета, гази, руши, задушава. Отворете ученически бележник отзад на „предметите” – невежеството е отличник навсякъде: по език и литература, по аритметика, алгебра и геометрия, по физика, химия, география (да, Земята все още е плоска тук-там) и така нататък дисциплини. Разбираемо е, най-големите постижения на невежеството са по философия и история най-вече. И най-, най-вече по веро- и Богоучение.
Все едно да живееш в много стара и много хубава къща, за която не знаеш даже колко стаи има, камо ли кога е построена, кой я е обитавал, какви проблеми са решавали и с нея, и най-вече със себе си обитателите ѝ преди тебе… И кои са били всъщност те, как са живели, до какви прозрения за живота са стигнали… Не знаеш, не те интересува. Не ти е работа. Не се яде и пие. „Ти, като много знаеш, прокопсал ли си?” „Айде, чупката!”
Нашият народ, да му се ненадяваш, е уникален по предмета родна история. Уникален е по степента на постиженията си. Не слагам кавички, защото наистина е върхово постижение. Постигнали сме го този връх. Ние не само не познаваме добре историята си като цяло (вярно, много е дълга пущината); ние изобщо не познаваме – ние, включително уж добре образованите, културните хора – цели периоди дори от съвременната си история. Вчера, онзи ден, времето, през което са живеели прадедите и дедите ни. Пълен мрак цари в главите ни (а оттам и в сърцата ни) за годините между 1878-а и 1900-ата примерно. Ами между 1918-а и 1923-та? Ами между 1928-а и 1934-та! Ами тем паче между 1944-та и 1956-а? В нашите училища не се изучава, в публичното пространство не е прието да се множи и подчертава какво са написали Захари Стоянов или Симеон Радев за ония времена, какво са проумели и изстрадали други наши мъдри глави, тем паче след 1944-та. А се мълчи или се манипулира невежото масово съзнание. Правят го не само невежи черни души, а и вежи – позор за тях! – още по-черни души.
Дори няма да отварям дума за постиженията ни в познанието на световната философия, на човешкия ум и разум. Или на общочовешкото боготърсачество.
Още няколко мазки към портрета. Невежеството е огромно зло. По-огромно от огромно. Бидейки аморално, то е изключително жестоко. „Простодушно” жестоко. По бурятски, по калмицки, по сибирски жестоко в простодушието си. Ян Хус в смъртния си час може и да е простил на оная бабичка, дето е подхвърлила съчките в огъня под него, но тази клета в невежодушието си женица се превръща в чудовище и екзистенциална заплаха за съществуването на човечеството, ако то позволи (си позволи) да живее по нейните представи за живеене.
Нашенското „всеки сам си преценя” е нонсенс, това е безумие, това е неосъзнато самоубийство. Човечеството още е много далеч от деня, когато всеки наистина ще може да преценява.
И бабичките тип „о, санкта симплицитас!”, да добавя, хич дори не са по-страшни от „образованите” невежи от серийния тип грузински семинаристи – германски художници – камбоджански (по негово време „Демократична Кампучия”) философи като отличника Пол Пот. Напротив, напротив, както е доказала цялата история на човешките общности. Споменах по-горе, невежеството е далеч отвъд неграмотността, необразоваността. Сега да прибавя: образоваността, даже много високата образованост, умножена по невежеството в истинския му злокобен смисъл, неотклонно ражда нула. Така че образоваността чудесно си съжителства с невежеството в едно човешко тяло, а резултатите, които постигат двечките, са впечатляващи. А за просперитета на цивилизацията резултатът винаги е един и същ – нула.
Дотук все правя плах опит поне малко от малко да онагледя невежеството.
Ще добием все така бледа, но сравнително добра представа за него, ако осмислим пътя на човечеството като битка с невежеството, като постепенни, трагично мъчителни стъпки към някакъв вид „вежество”, носители на което са били и са най-светлите, най-просветлените люде, населявали тази благословена наша Земя. Защо невежеството е огромно-огромно зло? Още защо? Защото невежеството най-често е било и е ужасно агресивно и просто е унищожавало, стъпквало е семената, които са сеели най-будните, най-просветлените измежду хората. Невежеството е такова по природа. То не може да се съобразява с движещите сили на живота, още по-малко пък да ги уважава или – немислимо! – да ги подкрепя. С какъв ментален апарат да го стори? То отказва (безсъзнателно, по натура) дори да се опита да постигне, да проумее смисъла на живота, какво остава да се впрегне да го осъществява.
Какво да го правим това проклето наше невежество? Ами нека първо да се озърнем и да се вгледаме в обстоятелствата, които сами сме си сътворили.
Има няколко в различна степен лоши „новини” и няколко от добри по-добри.
Най-лошата е, че невежеството е неизтребимо. Поне засега. То е като закодирано в ДНК-то на огромна част от човечеството. Ще ни съпътства до края на дните ни – нас, живите днес. И децата ни, и внуците ни ще тормози. Впрочем, голяма част от тези деца и внуци също ще са невежи. Това е положението.
Друго едва-едва по-малко лошо „положение” е географското разпространение на невежеството. То така се е ширнало, че и утре, и дълго още ще продължи да бъде хранителната почва за всякакви мракобесия. И да – включително войни, комунизми, нацизми, фашизми, рашизми и русоизми, пишманпатриотизми и всякакви още -изми. Невежеството е баща на всяко мракобесие, на всеки псевдопатриотизъм, на всяка агресивен национален (и „интернационален”) нагон, на всяка война и всеки геноцид. Без него те биха били немислими.
Следваща лоша „новина”: невежеството ще продължи да бъде привлекателно. В обозримо бъдеще няма да можем да го съблечем чисто голо, за да види всеки и видим всички що за урод е. Обратното – ще му се любуваме Бог знае докога, каквото се е наконтило с цветни пищни дрехи. „Дрехите” му правят невежеството просто, достъпно, лесно, безотговорно, непретенциозно, весело… Купон си е с него. И да – готин купон, понеже сме си свои с него, разбираме се.
Има още много сравнително лоши факти, да спомена само още един: невежеството е отмъстително. То ще ни отмъщава, както може и докато не псовиса, задето не всеки от нас е като него. То ще отмъщава на всички, че всички не са като него. То наказва (дори със самото си съществуване) и ще наказва и светлите люде, ала и най-невежите, най-милите си събратя, най-върлите си фенове. Ще „коли, беси, бие, псува” още дълго, че на тази планета е пълно с хора, които са отрицание на невежеството. Ала невежите са толкова невежи, че дори и тази „несправедливост” спрямо себе си не осъзнават. И няма надежда да я осъзнаят. Осъзнаването иде с мислене и четене, с четене и мислене, а да очакваме невежият внезапно да почне да мисли и чете, вместо да щрака из електронните щракалки, е нелепо. И за какво му е, като щракалките му вършат простата работа?
И тъй, след всички такива лоши „новини” и обстоятелства нека всеки сам си отговори как невежеството „кореспондира” с най-свидните добродетели у човека: съвест, свободолюбие, чест, любов, вярност…
Най-добрата „новина” е уж странна: независимо от изходите на тактическите битки между армиите на мрака и шепата му опоненти – при това по правило невойнствени – мракът неотклонно стратегически губи многовековната война и светлината обгръща все повече и повече пространства. И ще продължи да обгръща. Колкото и да се старае невежеството да спре тази хилядолетна посока, тенденция, закономерност, ако щете. Понеже такъв е Божият промисъл. И за нас, и за самият себе си той е движение към светлината.
Друго добро за светлината обстоятелство: повечето, огромният процент невежи са обикновени, нормални, нелоши хора. Невежеството е зло, хората не са – те са просто невежи малко или повече. Слава Богу, че е така, можеше да е другояче.
Още един добро обстоятелство: много по-малкият процент невежи хора, които не са добри, които даже са лоши, зли хора, те пък не са агресивни, а пасивни, кротки, самоунищожаващи се в злобата си, завистта си, ревността си, самолюбието си невежи със скръбна житейска съдба. И пак слава Богу! Не ми се мисли какво щяхме да правим, ако беше иначе и те се превърнеха в агресивен враг.
И почти накрая – една мрачно-радостна „тънкост”. Както измежду невежите има все пак доста зли агресивни люде, така и между „вежите” се намират, макар и малцина, чудовища със зла агресивна природа. Просто чудовища, ни повече, ни по-малко. Лошо. Ала те – едните и другите – бяха и са сравнително твърде незначителна част от човечеството. Добре. Погледнете назад във вековете, вижте и днес по целият свят, буквално днес: тези две зловещи агресивни групи винаги се обединяват. Злината се надушва и се привлича. Не е чудно. Жалко е, че не толкова рядко успяваха и успяват да завлекат милионни невежи маси – тези, пасивните, безволевите, и те бъдещи жертви, – в агресивните си престъпления. Тази тъкмо симбиоза – между агресивните зли невежи и „вежи”, – когато се осъществи, винаги и неотклонно оварварява света и руши човешкия напредък. Тук идва ролята на умението ни да ги разпознаваме. Особено светлите хора са призвани да ги разграничават – двете малки групи агресивни варвари, да ги посочват и изобличават, да ги озаптяват и унищожават без жал, ако се налага, и никога, ама никога да не ги допускаме до командния мостик на човешкия кораб. Нямаме друг избор, ако искаме този кораб да плава и занапред.
Чудесен пример за нищоправене в това отношение е отново нашата с вас държава. След като се налюбувахме на едва щрихирания портрет на невежеството, трябва ли да се обяснява надълго и нашироко кой управлява България цели 80 години. На два транша: първият – 45 години, които уж стигаха, а после още през почти всичките 35, които пак не стигат и не стигат на лакомата невежа стоглава ламя. Портретът изяснява ли и как бе стопанисвана родината ни?
Та да се върнем на неотвратимия и ужасно нелицеприятен въпрос: кой ги докара и търпя, и търпи, и крепи тия агресивни зли невежи заедно с националния ни позор – вежите, обучените, високо ценените в адовите среди мракобесници? Тия, дето са напълно наясно що е зло, защото са зло. Тия, дето са напълно наясно що вършат и го вършат с адова радост. Кой, кой ги докара и докарва? И какъв е характерът, типът на преобладаващата част на родния божем електорат?
Добре, спирам. Било каквото било. Важното е оттук нататък да почнем да преобразяваме себе си, а ще се преобрази и унилият сив пейзаж.
И как да го сторим? Ей Богу, не знам. Де да знаех... Сократ е прав: знаем само, че нищо не знаем. От голямата мозайка на битието.
Малката ли? Малката мозайка ми подсказва, че не бива да правим нищо различно от досега. Работим добросъвестно, просветляваме се според силите си и продължаваме да вярваме, че Бог много добре си е промислил промисъла.
Споделете
