Аз съм прост и вие сте прости, затова добре си кампанийствахме
- 07 Юни 2024
Както би рекла едната глава на двуглавото полутонно чудилище, което голяма част от българския народ отново се кани да овласти. И де юре (пак), понеже де факто им е малко. И на чудилището, и на въпросната част от народа.
Наистина бе много тъпа предизборна кампания. Каква друга би могла да бъде освен тъпа като главните герои. Банкянско-сарайският двумутрест змей завлече, влачи и почти удави всякаква рационална мисъл, всеки размисъл, да не говорим за промисъл, пази Боже. Удави (без почти) и всякаква конкуренция на своя полюс, на полюса на безсмислието и агресивния идиотизъм. Даже онова чудесо Копейкин сякаш избледня, разтвори се в отмъстително-реваншисткия лай и злокобното ръмжене. А Корнела заприлича на Пепеляшка сред тези грозни страшилища и съвсем се скумроса край огнището.
Националните и националноотговорните ни медии пак се представиха на ниво, онова ниво, своето си. И пак припечелиха. Нивото пак бе обратнопропорционално на стойността на печалбата. Змейова сватба.
Тъпа, но и скучна кампания беше. Може би най-любопитното, макар и доста скръбно, бе вопълът на читави хора към съзерцаващото своя живот море от българи. Вопъл, стон, молитви да гласуват. Читави хора молеха съзерцаващите живота си да се вслушат в разумни аргументи. Настояваха да проявят ако не разум, то поне усет за самосъхранение онези около два милиона души, огромна част от които гласуваха за Младенов-Луканов преди 34 години, после за тръпните 800 дни, след които – завинаги – щяхме да препускаме като волни бизони из небесните ловни полета, а накрая (ала многократно) и за същата глава на двуглавото чудо-юдо (виж заглавието и под него). Дано греша, то ще си покаже след два дни, но ми се струва, че всуе апелират добрите и мъдрите хора. Колкото до мен, аз се моля морето да не гласува. Страх ме е да си помисля колко още би спечелил змеят, ако морето излезе от бреговете си.
И какво сега? Какво става с нас, с нашего брата? Няма да бягам от въпроса, ще отговоря с една дума: самотуваме. Продължаваме да самотуваме. Процесът е дълъг освен самотен. Мога да свидетелствам от първо лице поне за половин век назад. Ала самотуването е от много по-отдавна. Питайте Яворов, Симеон Радев, Алеко.
Самотуването обаче не изключва гласуването. О, не, ние сме съвестни. Самотуваме и гласуваме. Такива са особеностите на българския самотен вот.
Слънчев уикенд!
Споделете
