Вещи
- 02 Октомври 2013
И още един текст от новата ми книга „169”.
Има един тъжен разказ на Георги Марков, „Подялба на вещите”. Публикувал го е през 1968-а в сборника с разкази и новели „Жените на Варшава”. Кратък разказ, твърде кратък, към 80 реда. Прекрасен тъжен разказ, за развод. Всички вещи остават за нея, така иска героят на Георги Марков. Ето какъв е краят:
„Най-после стаята е празна. […] …прашните прозорци гледат мрачно и е пусто като в гробища…
А кому да остана аз?”
Ситуацията при мен е доста по-различна. Няма развод, а смърт. Стаята не е празна, а претъпкана. Наистина и тук прашните прозорци гледат мрачно и е като в гробища, но е пълно като в гробища. Папки, десетки дебели папки със стари копия на стари текстове под старо калпаво индиго. Книги от Сталиново и по-ново, Живково време. Снимки, снимки от Сталиново та до най-ново време. Вестници – стари, стари, пожълтели, някои отпреди 30, 40 и повече години.
Тъжно. Мъртва тъжна стая.
Нека всички вещи се превърнат в тлен и си идат при покойния. Така искам аз.
А кому да остане той? На тях ли?
Споделете
