Три миниатюри
- 17 Декември 2013
Приказки
Какво пишат добрите писатели? Ако разопаковаме внимателно и докрай опаковката, ако стигнем до зрънцето? Само едно пишат – приказки за малки и пораснали деца. Красиви или грозни; смешни или тъжни; щастливи (в края) или страшни до края – все приказки и само приказки.
Нищо в книгите не е точно като в живота. И все пак – колко ли по-малко щяхме да знаем за живота си, ако в измислените си приказки за малки и пораснали деца добрите писатели не ни го рисуваха толкова истинно, правдиво и вярно?
Депресия
С какво писателят ще си помогне, когато е най-обезверен, когато е най-отчаян, че трудът му отива нахалост, че не носи полза на ближните си поради липсата на интерес към произведенията му? С други думи – с какво писателят ще си помогне при най-често срещаната творческа депресия? Разбира се – с онова, което му е най-близко, присъщо, скъпо. Както дърводелецът в потиснато състояние ще грабне триона, чука, длетото и ще измайстори нещо, което ще го успокои и възвиси отново до самообладанието и самоувереността в собствените добротворни сили, така и писателят бива да посегне към фантазията си, тоест към своя тайнствен инструмент, с който майстори творбите си.
Ето най-простичък и най-кратичък пример на лечебна фантазия срещу творческа депресия.
Въобразяваш си един-единствен читател, който е изпаднал в житейска депресия (каквато и да е). Той прочита книгата ти. Тя му въздейства. Читателят стига до извода, че все пак на тоя свят има сродна, макар и непозната душа. Приел е, попил е нещо жизнено важно за него от книгата на писателя. Решава, че има смисъл да продължи по пътя си. Живва. Оправя се. Продължи да действа, да служи по пътя си. Пътят му (в каквато и област да е той) е светъл, добротворен. Небесата въздъхват облекчено. Небесата тържествуват.
Междувременно писателят пък е излекуван от собствената си творческа депресия. Доверил се е на лечебните сили на фантазията си.
И още нещо съвсем не маловажно. В сравнение с огромния, безценния резултат, който е постигнал, писателят е положил почти минимални усилия, донесли му на всичкото отгоре и изключително удоволствие: да си представя живо и с любов възраждането на онзи свой читател със светлия, добротворния път.
Прочее, колеги, фантазирайте си на воля своите възродени от вас читатели! Уверявам ви, помага.
Щастие
Щастие: да седиш пред чаша натурален сок, да си четеш една от любимите книги, докато край теб бушува предколедното пазаруване. Да вдигнеш глава и сърцето ти да трепне не от изненада, макар и да е доста изненадващо, а от радост и от съвършено неподлежаща на словесно описание любов: далеч от теб, на десетки метри от теб, двете ти деца спокойно разговарят, облакътени на парапета край ескалаторите, докато жените им и майка им са някъде из безбройните магазини в многоетажната лудница. Синовете ти са с гръб, но и да са с лице, пак няма как да те видят. А ти си четеш, вдигаш пак и пак глава, вдигаш я поне десет пъти, а те са все там, пред очите ти, разговарят си.
Няма нищо, че не те виждат. В някакъв смисъл е по-добре, че не те виждат. Не в някакъв – във всякакъв смисъл е по-добре, че не те виждат. Иначе ще дойдат при теб, за да ти правят компания, ще си поръчат и те натурален сок, ще заговорят не за онова, за което си говорят в момента.
И магията ще свърши. А заедно с нея и пълното ми щастие.
Споделете
