Знаци
- 15 Юли 2014
Тези няколко реда са предназначени за хората, които вярват в Божия промисъл. И съответно в знаците, които Господ ни праща – на всеки лично по пътя му и на всички нас като общност по пътя ни. Знаците са най-различни, а степента им на сложност можем условно да разделим на три вида: извънредно трудни за осъзнаване; поносимо трудни; простички за разбиране, лесни за тълкуване. По понятни причини напоследък Господ Бог изпраща на нашия народ предимно знаци от третия вид. Моля, обърнете внимание на директната символика:
кален потоп;
ужасяваща градушка като леден гняв;
несъстоятелност – уж само банкова, но едновременно политическа, институционална, медийна;
дерайлиране.
Моля, обърнете внимание на самите думи, на най-прякото им, на извънзнаковото им значение: потоп, градушка, несъстоятелност, дерайлиране.
И да напомня нещо общоизвестно: Бог праща знаците, ала наш, единствено наш е изборът как да реагираме на посланията му и изобщо как да живеем.
По-долу публикувам две миниатюри за Божиите знаци, които включих в последната ми книга „169”.
Получаваш от когото трябва много и много знаци. Духовни знаци, което означава мъдри знаци. Понякога са и умозрителни в буквалния смисъл на думата, тоест виждаш ги със зрението на ума си. Знаци за всичко, за абсолютно всичко в живота ни. Знаци за ранната старост, да речем, която вече чука на вратата ти, но ти ги приемаш именно духовно, мъдро, умозрително. Сиреч единствено като знаци, като символи, като нещо ефирно и леко, дето идва във и почти винаги си отива от съзнанието ти. И си живееш постарому.
После настъпва ден и отгоре ти се стоварва материалният удар, потрес, гръм. Вадят ти всичките зъби, да речем, и ти слагат подвижна протеза. Или каквото и да е друго сътресение, явно и безусловно свързано с ранната старост, която вече чука на вратата ти – ако използваме същия частен пример измежду абсолютно всички области на живота ни. Материалният, физическият шок те сваля на земята, тоест заземява те, ти изтрезняваш от омаята на ефирните и леки, почти или напълно забравени знаци-символи-подсказки, осъзнаваш всичко цялостно, обмисляш го хладно и практично, пренастройваш се, започваш да живееш съобразно посланието, което е дошло като суров гръм, а не като блага мъдрост.
Случва се и така, нали? Често и много.
Ех, материални животинчета сме си ние, човечетата. Предимно и все още.
***
Ех, случват ми се дълги беззнакови дни или месеци. Естествено, най-вероятно Бог продължава да ми праща знаците си, но аз не ги забелязвам. Възможно е Бог да преценява, че в такива периоди на мен не са ми необходими знаци, а той праща знаци само там, където е нужно. Всичко е възможно. Така или иначе, щом не ги забелязвам, дори и да ми изпраща знаците си, аз определям такива дни или месеци като Божия „знакова суша”.
И все дебна кога ще свърши.
А когато сушата свърши, понякога получавам накуп дълги и ясни послания. Разбира се, ясни единствено за мен. Какъвто е и Божият промисъл със знаците, които изпраща на всеки от нас.
Наскоро преживях такива два дни.
След помена на 40-ия ден от кончината на човека и лекаря, който се грижеше за децата ми, който е спасявал дори живота им и когото много обичам, искрено уважавам и на когото съм безкрайно благодарен, че живя между нас, неговата вдовица ми сподели, докато пийвахме в църквата червено вино и хапвахме баница и сладки, че същия ден сутринта „най-случайно” е намерила картичка отпреди повече от петдесет години, развълнувала се, зарадвала се, после плакала. Ние с брат ми им „пишем” от морето, поздравяваме ги. Жената тъгуваше за съпруга си и не я попитах какво е представлявала детската ни картичка. Най-вероятно наша снимка с брат ми и текст от майка ни.
Когато си тръгвах от помена, точно пред църквата срещнах съпруга на моя бивша колежка от университета и настояща приятелка. Странно се получи между нас с нея – не бяхме се виждали десетилетия, а от три години станахме приятели. Попитах съпруга ѝ как е тя, понеже боледуваше от рак в напреднала фаза, а не бяхме се чували известно време.
- Зле – отвърна той, гледайки ме в очите.
- Не искам да я безпокоя.
- По-добре недей.
- Да ѝ напиша ли писмо? – попитах.
- Пиши ѝ – рече той след известно колебание.
На другия ден сутринта седнах пред компютъра да ѝ напиша писмото. Написах каквото написах, предложих за пореден път безполезната ни семейна помощ и го завърших „с обич”.
Следобед ми се обади наша обща колежка, че приятелката ми е починала сутринта.
Първите дни ме споходи някакво странно желание да проверя дали е предала Богу дух в минутите, когато ѝ пишех, но после предпочетох да не проверявам.
Бог си знае работата. И знаците.
Споделете
