Ханс за приятелството
- 12 Октомври 2017
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.
Господ може да промени всичко. Господ чака от народа да се обърне към него и да каже: „Господи, не искам само за себе си. Господи, искам да бъдеш мой приятел. Ти можеш да бъдеш мой приятел. Аз не се страхувам от Теб. Искам Ти и аз да бъдем приятели.”
Щом кажеш на Бог, че искаш да бъдете приятели, значи ти си готов да живееш с него. Бог може да отмени и най-тежките кармични удари, защото създавайки човек, Господ му дава и самостоятелна програма. И той очаква тази самостоятелна програма да започне да мисли, да действа и да се развива. Той не е посадил нещо, за което винаги е знаел как ще завърши. Той се е самоопознал и се самоопознава чрез вас по някакъв начин.
…
Мой текст – В.П.:
Предполагам, че притесненията ни, меко казано, са били толкова силни, че Духовните Учители се смилиха над нас (или поне над мен, който не бях в течение на детайлите) и решиха да ми разкрият още „подробности”.
По-напред обаче заговориха накратко за приятелството или по-скоро за верността към приятелите. Споменаха огромната отговорност, която приятелите носят един към друг, защото дори животът на другаря ти може да зависи от твое решение. Хората често не сме го осъзнавали. Един приятел никога не питал. Никога не изчаквал. Сега „външната форма” била такава, че приятелят има нужда от помощ, защото животът му, животът на един тъмен човек и животът на много невинни хора можели да зависят от това.
…
Приятелите са приятели не само когато си споделят за изпълнените мисии, когато изразяват любовта помежду си. А приятелите са полезни тогава, когато посочат грешките, говорят за подхлъзванията. Тогава мисията им е не да наранят, да обезкрилят, не да обезверят, а да спасят ближния от самия себе си. Мисията на добрите приятели винаги е мисия на огромната любов.
…
Сведи до минимум хората около теб. По-добре човек да е сам, заобиколен от своите ангели и от макар и само един-двама приятели, от една-две положителни личности, отколкото от цяла армада нестойностни хора, които не ти трябват. Ето, ти днес изхвърли много кашони с боклуци. Смяташ, че тези кашони ще ти потрябват, за да си събираш старите обувки или дрехи – и ги пазиш, пазиш, пазиш, но те ти пречат, ти ги подритваш, те пак ти пречат, създават ти дискомфорт. Така е и с ненужните хора – кашони, кухи и празни. Те нямат устои, те се разпадат при най-малката влага.
…
И помнете, че домът на всеки един от вас – освен в тухлите, построени с любов, – се намира в сърцето на приятелите, на онези, които го обичат, в сърцето на добрите родители, в сърцето на добрите братя и сестри, на милосърдните…
Споделете
