Радост и мир

18 Декември 2020

Драги приятели, очертават се коледни дни, през които – за разлика от „нормалните” години – по-трудно и по-рядко ще се срещаме с близки, приятели и колеги. Тук ви предлагам скъпоценни късове мъдрост, посветени на човешките срещи. Такива, каквито би следвало да бъдат срещите между хората. Светлите слова са от четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота”.

Весели празници! Щастлива Коледа!

Приеми, приятелю, бодрото стискане на ръката ми и върви през живота в проста доброта. Щом само добротата стане всекидневен, привичен двигател на живота ти, ти ще съумееш да започнеш и завършиш всяка среща в радост и мир. Вярвай ми – всичко, което трябва да постигне човек в срещите си, е да започне и завърши всяка от тях в мир, милосърдие и доброта.

***

Който има уши, ще чуе зова. И озарението ще му помогне да изпълни посочената задача. Притежаващите малко любов и вярност са със затворени очи и уши. Побеждава само вярващият докрай.

Законите на целесъобразността на срещите са невидими за човека. Но само по този закон – закона за великата необходимост – върви животът на всеки.

Хората вървят в слепота дотогава, докато не засвети образът на Единния в сърцето. Но за да засияе Той, трябва да можеш да преминеш в пълна вярност и преданост към Учителя си, понеже всеки преминава пътя на смирението само в своя миг на Вечността.

А за човека в неговата слепота този миг от пътя на праведника е невидим. Той вижда друго, което съди и приема присърце, стараейки се да го следва с подражание. А в подражанието няма творчество. Сърцето на човека не живее и затова не снизхожда към него озарението, затова той и отрича в своето невежество.

***

Провери и се вгледай. Онзи, който най-леко от всички прощава на хората греховността им, винаги във всяка среща им носи доброта, милосърдие и мир. В тях ще започне всяка среща, в тях и ще я завърши. А онзи, който е влязъл в къщата и е донесъл раздразнение, той винаги не е прав, макар сам да обяснява идването си с най-важни причини.

***

Всеки човек, заставайки на пътя на знанието, преди всичко започва да разбира, че нищо не знае. Днес особено ясно знам това, особено ясно усещам как не знам още абсолютно нищо. И на мен, както и на вас, ми изглежда, че огромна част от живота ми вече е преминала в суета и пустота, макар че се занимавах, струва ми се, само с учене. Днес разбрах две велики неща за земния живот на човека: първото е, че животът действително е обикновеният делничен ден и трудът в него; второто – че срещите в деня само тогава и ще бъдат истински срещи, когато виждаш в човека не личните му качества, а Светлината и Мира му. Сега се уча да виждам Светлината и Мира у човека и да нося на тях своята любов.

***

Това щастие се дава на малцина: да се изграждаш като ум, сърце и характер сред хора, лишени от егоизъм. Всички твои срещи тук са срещи на стари и нови карми. И за да не изпуснеш нито една от брънките, които ти се подават от обичащите и грижещите се за теб, остава ти една задача: да не лееш сълзи, които затъмняват очите на духа, а да лееш радостта, която помага на всяко същество, минаващо покрай теб, да раздвижи в себе си красотата, а не унинието.

***

Помощта, която е подадена леко и радостно, винаги постига целта си. Човек преминава на по-висока степен и всичко светло във вселената казва: „Още един етап е преминат от нас.” Понеже, както вече ти казах, всичко е единно, всичко е свързано, нищо не може да бъде изхвърлено от срещите на живота, макар и то самото да не е предполагало за своята свързаност с целия единен Живот.

***

Всеки един от учениците, вървящи по пътя на любовта, десетки пъти в трудовия си ден се натъква именно на такива срещи. Като скъпоценни перли сред купчина тор той открива случаите на истинска мъка, където с цялата си любов бърза да освободи и отвори на човека собствените му очи за съкровищата на неговата жива Любов, която той носи в себе си. Ученикът на пътя на любовта – това е чист човек, стоящ на границата на съвършенството, който е победил в себе си всички страсти… Как си представяш, приятелю, с каква устойчивост трябва да бъде хармонията на такова същество? Що за сила трябва да носи в себе си такъв ученик, за да понася ежесекундните удари на насрещните аури и да не се пречупва от дисхармонията на срещите?

Не съществува такава сила на волята. Има само една сила: неразривното сливане с целия Единен Живот. И тъй като в ученика на пътя на любовта вече е победено всичко от самолюбието и гори с непремигващ огън всичко от човеколюбието, то никакви удари и атаки на егоистичните аури не могат да разрушат хармонията му. Неговият дух е огън. И всички усилия на злите, цялата мътилка и жалби на търсещите земни блага и благополучие, но твърдящи, че търсят Светлината и пътищата ѝ, не могат не само да го загасят, да го накарат да помръкне, но дори и да разлюлеят пламъка му.

…И така сега ти е ясно, че пътят на любовта не е сантиментално коленопреклонничество пред едни или други грехове или беди на хората. Не е утеха със захарни бонбончета за плачещи бебета. А е велика мисия на помощ за разповиване у всеки от ближните на неговите страстни пелени, увиващи с мръсни и мрачни пластове живите частици на Единния, живеещ в човека.

Пътят на любовта би бил непоносимо мъчение и би довеждал до мигновена смърт всеки ученик, ако в самия ученик още можеше да живее дори капка от егоистичното „аз”.

Но лицето на любящия се озарява от усмивката на милосърдието навсякъде, където той може да попие в себе си мътната вълна на плачещия ближен и да пробие плътните му обвивки до самото сърце, за да вкара там капка от своята Светлина. И никога за плътта на ученика не минава безнаказано преливането на духа му в друго сърце. При всяка от такива срещи той поема в себе си – в нервите си, в кръвта си, в сърцето си – потока от мръсотията и скърбите на срещнатия. Тежката им отрова и смрад остават в тялото му, облекчавайки срещнатия човек.

***

Ще се върнеш, когато разбереш, че цялата ценност на живота на земята е в неговите срещи, в умението да отдадеш на всяка от тях не отровата на собственото „аз”, а силата на бодростта, забравил за себе си и мислейки за онези, които си срещнал. Ще се научиш да започваш срещата в радост и в радост да я завършваш. Успокой се. Не мятай мълнии от очите и сърцето си, разбери кротката сила на Любовта. Единствена тя може да те доведе при мен, ако цял живот си търсил пътя на Любовта. Не смятай за сила натиска на волята. Смятай за сила само радостта.

***

Сега остави дребните мисли, към които те е привикнала психиката да се разбира животът като единствено земна плоскост. Внимателно се вглеждай в срещите и хората, мислейки само за тях. Не набърквай във всяка среща мисли за себе си и не мери по себе си като дрехи пътя на всеки друг човек. Не може да се носят дрехи от всички кройки и не може да се изживеят всички форми на труд. Може само в дадената на теб вековна форма на труд да пренесеш своето „сега” в такова величие на познаването на най-тънките струни на човешкото сърце, в такава любов и състрадание към пътищата за тяхното съвършенство, че във всяка дума, която ще изпрати в света твоят труд, за хората да се намерят нови и по-леки възможности да побеждават, обичайки.

***

И колкото по-непосредствен си бил, колкото по-леко е вървяла срещата, колкото по-добър си бил, толкова повече си забравял за себе си и си поставял интересите на ближния на първо място при срещата. И срещата е била действена.

***

Разберете ролята на любовта в движението на човешкия дух през вековете. Оценете истинската сила на любовта в срещите на хората, милосърдието им един към друг. Разберете и запомнете какво е това „среща на хора”.

***

Разбрах величието и ужаса на човешките пътища на земята. Разбрах, че всичко, в което човек участва на земята, добро и щастливо, зло и нещастно – всичко, включително до последната среща, е само действията на самия човек. Аз разбирах това и по-рано, но днес сякаш прозрях, като че отведнъж видях дългата лента на записите, разгърнала се като древен свитък от пергамент пред духовните ми очи.

• < Предишна
• Следваща >