1990 години по-късно

: 13 Април 2023

На Велики четвъртък винаги си мисля за едно и също и винаги се изумявам от необятността на човешката природа. Бих искал да обърна вниманието на читателя на малък „щрих” за Тайната вечеря, който присъства и в четирите евангелия. При Йоан е по-различно, но и там го има. Ще цитирам:

Матей 26:21-22

и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз. Господи?

Марк 14:18-19

И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?

Лука 22:21-23

Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;

прочее. Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.

И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.

Сравни и Йоан 13:21-22 и нататък.

Не се наемам да коментирам. Не съм богослов, лаик съм в богословието. Ала не мога да не си мисля, че това са били 11-те (Юда вече го е предал) най-достойни люде, които Исус е избрал измежду хората, сред които се е родил като човек. И те всички до един се питат – да не съм аз? Всички до един са допускали, че е възможно да е всеки от тях. И всеки е допускал, че е възможно да е лично той.

А ние точно 1990 години по-късно се кахърим, че разни парапитеци предават доверието ни. Парапитеци, които са на светлинни години духовно развитие от величието на апостолите.

Вместо да се кахърим за нивото на собственото си доверие към самите себе си.

Споделете