Нов тираж на четирилогията „Два живота”
- 16 Юни 2021
Неслучайно публикувам това съобщение в рубриката „Добро дело”.
След много години заедно с издателство „Интервю Прес” имаме възможността да предложим на читателите нов тираж на безсмъртния роман „Два живота” на Конкордия Антарова. Намериха се спонсори, които – по тяхна инициатива – финансираха отпечатването едновременно и на четирите тома. Пак по тяхно желание запазваме анонимността им.
Четирилогията, отдавна изцяло изчерпана, ще е в разпространителската мрежа около средата на следващата седмица.
Желая на всички, които не са чели романа, да изживеят в пълна мяра духовната наслада и висшата мъдрост, които той носи.
Повече за него – в рубриката „Два живота” в писателския ми сайт.
Приятелство
- 31 Януари 2014
Отдавна не бях получавал писмо за нашето общо начинание „Добро дело”. Специални благодарности на авторката. Публикувам писмото почти дословно.
Звънна ми приятелка, с която бяхме говорили вече два пъти от сутринта.
- Здравей, нали не сме се чували отдавна…
Гласът ѝ вече бе много разстроен.
- Искам да ти разкажа за сина си. Колко се гордея с него!
Синът ѝ току-що се обадил да ѝ съобщи, че най-добрият му приятел е починал тази нощ. След няколко скъпи операции на мозъка – включително и в Турция, а последната била тук в България, не излязъл от кома. Родителите му нямали вече пари дори да погребат сина си, защото били дали всичко за операциите.
За доброто дело няма чужди, няма свои
- 23 Юли 2013
Публикувам дословно поредното писмо за нашето общо начинание „Добро дело”. Заглавието е на авторката.
Спомням си един от първите уроци, които получих от дядо си. Бях на около 4 години. Пътувахме в автобуса. Една възрастна жена стана, за да ми освободи място. Тогава дядо каза на жената: „Не, тя вече е голяма. Нека се научи да отстъпва място на тези, които имат нужда.” Дядо ми беше толкова категоричен, а аз горда, че вече съм голяма и мога да бъда полезна. Той ме учеше на всички тези малки действия, на отношение към хората, които срещаш в ежедневието си – без значение дали са ти близки, непознати, съседи...
Историята, която искам да разкажа, не е за моя дядо, а за приятел на майка ми, на когото животът се е стекъл така, че е останал сам на този свят. Жена му е починала много млада, той няма деца, а единственият му роднина – неговият брат, е много, много болен и не живее в България. Преди няколко месеца се установи, че нашият приятел Р. е болен от рак на белите дробове, трета степен. Освен тази крайна диагноза той от години е с глаукома (почти нищо не вижда), с диабет и с други придружаващи заболявания.
Бог да благослови българския учител мъченик и питомците му!
- 05 Юли 2013
Публикувам без никаква намеса поредния текст от нашето общо начинание „Добро дело”. Писмата са две, обединих ги. Авторката предпочиташе споделеното да остане между нас, но аз я помолих да ми разреши да го публикувам. Второто писмо съдържа още един разказ за доброто, този път сторено от дете. Така ми се иска да добавя няколко съпроводителни думи, ала ще се сдържа – коментарът наистина е излишен.
Бог да благослови българския учител мъченик и питомците му!
Доброто и злото в наше време тъй много се объркаха, че ето нà, пиша и се надявам само Вие да прочетете писмото ми.
Защото, какво добро има в това да учиш най-бедните деца на България и да се чудиш с какво да ги храниш, с какво да ги обуеш и облечеш. С дрехите е по-лесно, но обувките… Отначало им купувах, после му намерих лесното: видя детски обувки до някой контейнер, огледам се и хоп – в торбата. Когато съм в друг град – никакъв проблем. Пресрамих се от себе си. По-трудно ми е в моя малък градец, макар че... не знам.
Ако мога да сторя добро, ще го направя, без да се замислям
- 29 Юни 2013
Публикувам поредния разказ от нашето общо начинание „Добро дело”.
Имам приятелка, наричам си я „моя ходещ Ангел на земята”. Всеки път, когато се видим, тя винаги познава моето притеснение от изключително плачевното ми финансово състояние. Така че редовно ми дава пари и заявява: „Аз знам, че при теб нещата ще се оправят.” Това се случи дори и вчера. Разплакана ѝ казах: „Дали и аз ще имам възможност така да помагам на теб!” А тя ми отговори: „Знам, че ти помагаш на хората по друг начин.”
Чудото, наречено „БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ”
- 25 Юни 2013
Публикувам дословно поредното писмо за нашето общо начинание „Добро дело”. Заглавието е на авторката.
Прекрасно е, когато можеш да помагаш на хората – познати и непознати. Да помагаш, без даже да се замисляш, дали действията ти са добро дело. Аз вярвам, че е важно намерението и, разбира се, вътрешният глас, защото не винаги можем да предвидим с разума си дали помощта ще доведе до положителен резултат.
Аз лично вярвам на хората и в хората. Слава Богу, чувствам постоянно подкрепата на близки и приятели, а често се радвам и на приветливо отношение от страна на непознати хора. Случвало се е добра дума, казана от непознат с усмивка, да ме изведе от потока на тежките мисли или да стопи чувство на неувереност и страх.
Защото задължените сме ние
- 24 Юни 2013
Публикувам със съвсем малка намеса третия разказ от нашето общо начинание „Добро дело”. Освен за съпричастието ще ми се да благодаря на авторите, че почти не ми се налага да работя върху текстовете им. Ето един случай, когато да ти вземат хляба е добро дело.
Това, което ще споделя, вероятно ще се стори на мнозина като измислица, но е чистата истина. Снощи, или по-скоро през нощта, не успявайки да заспя, си мислех как да мотивирам хората и какво да направя, така че да споделяме добрите неща, които днес сме направили. Бях вдъхновена от едно семейно решение, преди вече години, когато по идея на мъжа на моята сестра всеки от нас вечер имаше да разкаже по едно добро дело, което е извършил през деня. Няма нужда да обяснявам нито защо това е нужно, нито какво се случи... Но ми се иска да напиша само едно изречение: тогава някак се оказах погълната от мисълта: „А аз какво ще разкажа довечера, когато се съберем около масата?”
На хорото за Доброто
- 21 Юни 2013
Публикувам отново с малки съкращения второто писмо за нашето общо начинание „Добро дело”. Заглавието е на авторката.
С радост прочетох написаното от братовчедка ми С. за Доброто в ежедневието ѝ в Калифорния и я почувствах като да е започнала едно хубаво кръшно българско хоро. Сякаш усетих протегнатата ѝ ръка: хайде хващай се...
Доброто е дълбоко в корените ни. Бабите ни по бащина линия са сестри. И до днес пазим парченца платове, изтъкани от сръчните им ръце, а дълбоко в душите си – спомените за пословичната им Доброта. Сигурно не е случайно, че голямата дъщеря на С. се казва Добринка.
Много капки добро могат да направят река
- 20 Юни 2013
Публикувам почти дословно първото писмо за нашето общо начинание „Добро дело”. Не мога да изразя с думи колко съм благодарен на подателя – българка, живееща отдавна в Сакраменто, Калифорния, – за топлата ѝ бърза реакция. Нека добрите ни дела щастливо поемат по водата, която тя е дарила на ближните си.
Вярвам в безсмъртието на доброто. Убедена съм, че много капки добро могат да направят река, която ще образува езеро или море, а може и океан от Добрини, Доброта и Добруване за всички.
Ето и двете добрини накратко. Дадох вода и храна на няколко случайни минувачи, когато навън бе 38 градуса на сянка. Също така доставих вода и храна на една преподавателка, която всеки ден пътува между три колежа и няма много време за себе си.
Това са обикновени неща, но са добрини, защото нямат никакъв мотив, освен да помогнеш.
Добро дело
- 19 Юни 2013
Драги приятели,
Откривам нова рубрика в сайта си, нарича се „Добро дело”. Искрено и смирено вярвам с цялото си сърце, че начевам добро дело. То няма да е мое обаче, а наше общо добро дело, което, надявам се, постепенно ще приобщава все повече добронамерени люде.
Начинанието е простосърдечно и прозрачно ясно. Молбата ми, призивът ми е всеки, който има желание, да ми напише какво добро е извършил наскоро или по-отдавна – от любов, от доброта, от милосърдие. Няма значение голямо ли, малко ли изглежда доброто ви дело. При добрите дела не съществуват мерки. И съответно: напишете ми какво добро са ви сторили събратята ви на вас – пак от любов, от доброта, от милосърдие. Има и още: попитайте ближните си наоколо, включете ги, помолете ги и те да ми пишат. Или ми напишете от тяхно име. Накратко: отделете още малко от времето си за доброто дело, след като вече сте го направили или приели. Това е всичко.
Споделете
