Бог с нас

  

И този разказ е част от новата ми книга „20" („20 къси диалогични разказа").

 

Жената седеше, вторачена в голяма икона далеч пред очите ѝ. Не знаеше кой е светецът, изобразен на иконата. Не го и виждаше вече, потънала в мислите си. Не познаваше добре и старата римска базилика – разрушавана от варвари и земетресения, превръщана в джамия и отново сполетявана от земни трусове, преди да добие днешния си облик, – понеже жената живееше далече и влизаше тук най-много за трети път. И отново съвсем случайно.

В църквата течеше вътрешен ремонт. Вдясно от олтара работници вадеха от мазето счупени тухли, опадала мазилка и други боклуци, качваха ги през някаква дупка в пода, товареха ги на количка и ги изнасяха навън пред централния вход. Зад самия олтар бучеше бормашина, пробиваше нещо, храмът тътнеше, изведнъж ставаше тихо, после бормашината пак затрещяваше.

Жената бързо свикна с шума и неразборията и вече не обръщаше внимание. Беше единственият мирянин в храма.

- Не е необходимо да скърбиш толкова – чу тя глас откъм иконата.

Не се стресна, дори не съсредоточи погледа си върху светеца на иконата, сякаш приемаше за съвсем естествено той да ѝ проговори и едва ли не го очакваше.

Очите ѝ продължаваха да бъдат все така тъжни, празни и изцяло обърнати навътре към душата ѝ.

- Мина и доста време – продължи гласът.

- Знам, че е грях – рече жената.

- Защо да е грях?

- Той е на по-добро място сега.

- По-добро от кое?

- Оттук.

- О, да! Що се отнася до него…

- Знам, че е грях, но не намирам вече смисъл в живота си.

- Излъга току-що.

Жената се поколеба как да отвърне.

- Не излъгах, а се изразих лошо. Бях неточна. Исках да кажа, че не намирам смисъл да продължа да живея моя живот такъв, какъвто стана.

- Сега не лъжеш – съгласи се светецът.

- Не излъгах, сбърках.

- И какъв стана животът ти без него?

- Пуст.

- А докато той беше жив, животът ти бе пълен?

- Да.

- И той беше единственият смисъл в живота ти?

- Беше.

- Жив. А мъртъв вече не е.

- Така го усещам.

- Мъртвият не носи смисъл в живота на живите?

- Така звучи…

- Излиза, че смисълът на твоя живот е висял на косъм. Косъмът, който разделя живият ти съпруг от мъртвия ти съпруг.

- Така се получава някак много объркано и…

- Не съобразяваш две неща – пак я прекъсна гласът. – И в момента, и много често през последните месеци. Първото е от космическия порядък, второто е земно.

- Кои са те – попита глухо жената?

- Между живия ти съпруг и мъртвия ти съпруг няма никаква разлика. Живият ти съпруг и мъртвият ти съпруг са едно.

- Аз бих…

- Второто са децата ви. Децата ви заедно с мъничките ви внуци. Те не са ли смисъл на живота ти?

Жената не отговори веднага.

Притихналата хралупа на съзнанието ѝ, затворена за всичко външно, внезапно бе взривена от оглушителния шум. Стърженето на бормашината зад олтара изведнъж я блъсна в главата, противният звук буквално проряза мозъка ѝ. Не издържа, вдигна ръце, запуши ушите си. Изчака тишината отново да завладее ума ѝ, полека отлепи дланите си. Бормашината бе млъкнала, дори строителната количка не сновеше напред-назад. В храма бе тихо. Само двамина работници едва доловимо разговаряха зад тухлените колони вдясно, но не пречеха.

- Различно е – продума шепнешком жената.

- Кое е различното? – произнесе ясно гласът.

- Обичам ги много, но не смятам, че те би следвало да са смисълът на живота ми оттук нататък.

- Извънредно достойно! И съвършено правилно смяташ.

Тя леко наклони глава, притвори очи.

- Ти и единствено ти би следвало да си смисъл на живота си оттук нататък – продължи кротко светецът от иконата. – Което означава да посветиш живота си на ближните ти. Виждам, че си извънредно озадачена от мнимото противоречие, но то е поради болката ти, която ти пречи да мислиш разумно и светло, както мислеше преди кончината на мъжа си.

Жената отвори инстинктивно очи, но отново не виждаше нищо около себе си. Само слушаше с цялото си налично внимание.

- Твърде просто е. Да посветиш живота си на ближните си означава да го посветиш на служене на ближните си. Служенето на ближните е най-добрият начин да служиш на себе си, тоест на безсмъртната си душа. Когато служиш на безсмъртната си душа, самият ти се превръщаш в най-величественият смисъл на собствения си живот.

Живият човек кимна леко.

- Ти го знаеш – потвърди мъртвият канонизиран мъж откъм стената.

- Какво да правя?

- Ти и това знаеш. Спомни си го. Най-напред се пребори с измамното чувство, че си самотна. Спри да се самосъжаляваш. Ти не си сама. Имаш близки долу край теб. Съпругът ти тук е с теб. Всички ние горе сме с теб. Господ Иисус Христос е винаги с теб.

Очите на жената съвсем леко се поизбистриха.

- Или ти е малко?

- Не е, отче свети – промълви тя.

- На кръста е било доста по-самотно.

- Да.

- Никой не иска от вас да се чувствате разпънати, понеже не сте. Той пострада, за да не бъдете никога разпъвани. Той пострада, за да не се чувствате никога самотни.

- Разбирам… Вярвам…

- Ако не разбираше, нямаше да ти приказвам. Камо ли пък ако не вярваше.

- Да, свети отче…

- Пребориш ли се с лъжовното усещане за самотата си, със сигурност ще се преизпълниш с правдивото усещане за съпричастието на двата свята – нашия и вашия. За съпричастието на горния всемир и долния мир. Отново ще почувстваш, че всичко е едно. Всичко. Включително ти и съпругът ти. Включително Бог, ти и съпругът ти.

- Благодаря ти, миличък – рече благоговейно жената.

- Впрочем… Той е жив. Мъжът ти. Вечността не познава мъртвилото. Ако повярваш в Христа още по-сърдечно и още по-дълбоко, може би някой ден ще почувстваш и вечността. Живителната сила на вечността. Обета ни с вечността.

- Благодаря, благодаря… - шепнеше жената.

- Досущ както чувстваш в момента живителната сила на любовта ми.

Жената трепна, очите ѝ просветляха, втренчиха се съсредоточено в светеца от иконата. Не видяха обаче нищо различно.

- Сега върви – чу тя гласа. – Бог с теб.

Жената почака още дълго, но светецът от иконата мълчеше.

Бормашината пак забоботи, нещо къртеха зад олтара, трещеше непоносимо.

Жената се надигна. Макар и някак сънено, все още младото ѝ лице излъчваше трогателна комбинация от крехкост и сила. От земна крехкост и небесна сила.

Тя дори не понечи да се приближи към иконата и си излезе, без да разбере кой е светецът.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com