Красиво и вярно

 

Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").

 

- Да продължавам ли? – вдигна поглед жената.

- Ти ли питаш? – засмя се кратко мъжът.

- Понеже винаги се интересуваш от такива истории.

Жената сведе очи и продължи да си играе с чашата за чай.

- Да не закъснееш? – рече домакинът.

- Ще взема такси. Историята си заслужава. А е и кратка.

- Още чай?

- Не.

Мъжът се облегна удобно на любимото си място в кухнята и се приготви да слуша. Гостенката му обаче мълчеше и въртеше празната си чаена чаша с два пръста.

- Кога беше това?

- А, скоро – отзова се ясновидката. – Преди година-две. Жена да видиш. Към петдесетте, но никога не можеш да ѝ ги дадеш. Дама. Изискана дама. Просто излъчва финес. Макар и да беше съсипана. Семпло облечена, с вкус. И абсолютно смачкана отвътре, убита. Просто търсеше утеха. Сяда, тъкмо почва да ми разказва живота си след трагедията…

- Как загива синът ѝ?

- Катастрофа. Още веднага след загубата му нещо става с нея. Нещо се пречупва в нея. За това ми споделяше, когато той се появи. Съобщих ѝ, че момчето ѝ иска да ѝ говори. Беше покъртително какво ѝ наговори.

- А тя?

- Беше на висота. За да се ориентираш – синът е бил богаташ, разлигавен бохем, невероятно талантлив, завършил някаква академия за дизайн във Франция, нагоре-надолу по Париж, Берлин, Милано, не знам си къде. Глезен, капризен, майката – също, самата тя винаги прехласната пред лъскавото. Новоизлюпени новобогаташи, но момчето е било с талант.

Ясновидката спря да върти чашата, съсредоточи се, не вдигна очи.

- Красиво момче, светло, смирено. Виждах го съвършено ясно. Говори и сияе. Усмихнат и сияе. Сияе, а й приказва страшни неща. Майка му седи, не помръдва, дори не трепери, като парализирана. Но слуша и от време на време кимва. Дама. Нали ти казах – беше на висота. „Знаеш ли, майко – заявява й синът й, – добре стана, че дойдох тук, за да видя отгоре кой съм. Какво бях аз? Бях едно дрогиращо се глезено хлапе, което ти толерираше през цялото време. Учех за имидж, а не за знание. И за пари учех, разбира се. Карах ти се, лигавех се, въртях ви на пръста си всичките. А вие не виждахте нищо повече от кристалните чаши, от приемите, от лимузините и фалшивия лукс. А ти лично – и от силиконовия бюст, който си сложи заради разни нищожества.” Това той го казва на майка си!

Мъжът на реагира по никакъв начин.

- А майката тихо пошепва: „Точно така е. Той е напълно прав. Не ме гледайте сега как съм облечена. Не ме гледайте сега как изглеждам и как се държа. Да бяхте ме видели преди какво чудо бях!” А синът я изчаква да замълчи и продължава, сияейки: „И все пак най-отвратителни бяха наглостта, с която ти се отнасяше с работниците, наглостта, с която се отнасяше към по-нисшите от теб, жестокостта и подигравките ти към нещастните, дори към болните!”

Жената бръкна в чантата си и извади цигарите, които бе прибрала преди малко. Запали, дръпна няколко пъти.

- Предавах ѝ какво говори синът ѝ и хем ми беше мъчно за нея, хем се чувствах и доста неудобно. Случвало ми се е много пъти, както знаеш, но имаше нещо у тази жена, което ти късаше сърцето да ѝ съобщаваш такива жестоки думи. Наприказва ѝ той още и още и изведнъж ѝ заявява: „Аз бях по-лош от теб. Ти изобщо не беше наясно, ала бях дотам се извратил, че бях тръгнал да търся мъже, жените вече не ме задоволяваха.” Майката само простена за миг откъм стола си, иначе – нищо. А той: „Майко, не се качвай още горе, за да видиш какво е долу.”

Ясновидката допуши цигарата си, смачка я, пак прибра цигарите, но този път дръпна и ципа на чантата си.

- След което ѝ казва нежно-нежно, меко, гальовно. „Сега си наказана да бъдеш без мен и аз без теб.” И сияе.

Ясновидката погледна приятеля си.

- Жената ми благодари. Тя си знае как излезе от вцепенението и от потреса, но беше на висота. Това май ти го казах. Продума, че синът ѝ е абсолютно прав, че всичко е вярно, че я е срам, че умира от срам. Не се разсърди тази жена, а би могло да се очаква от подобен тип жени. Тя обаче вече е била започнала да се променя. Дойде при мен още няколко пъти. Скромна, прибрана, сигурно разбойниците, с които е другарувала, нямаше да я познаят. Донесе ми веднъж стари снимки, тоест не стари, а предишни, от предишния ѝ живот. Предизвикателни дрехи, ама на нея са ѝ отивали, пиене, мъже – въпросните разбойници, цехове за дрехи, за обувки, вътрешно обзавеждане, продажби в цялата страна, износ, някакви модни линии, патентовани специално с името на сина ѝ. Шик и разкош. И тя навсякъде – в средата. Време стана.

Ясновидката се изправи да си върви.

- А един ден ми казва: „Аз се качих.” Така се изрази. Беше почнала да помага на някакви хора, разбираше неща, които по-преди са я дразнели, толерираше работниците си, даваше им възможност за профилактика, пращаше ги в санаториуми, осигуряваше им евтини почивни карти, като тя плащаше част от парите. Като в приказките, ама пред очите ми. Тя ми е най-нагледният пример напоследък как идва бурята, как помита всичко и как обновява всичко. Най-нагледният пример за нещастие и възраждане след нещастието.

- Ако можем да наречем всичко това нещастие – рече мъжът и също се надигна.

- О, да! – кимна ясновидката и разтвори ръце.

Двамата се прегърнаха дълго.

- Пази се, миличък – рече жената.

- Бог с теб – притисна я още по-силно мъжът, пусна я и я изпроводи до външната врата.

- Красиво, нали? – усмихна му се тя, докато отваряше асансьора.

- По-важното е, че е вярно – помаха ѝ той и я изчака да поеме надолу.

Споделете

Submit to DeliciousSubmit to DiggSubmit to FacebookSubmit to Google BookmarksSubmit to StumbleuponSubmit to TechnoratiSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Joomla Templates - by Joomlage.com