Самотата е цената, която истинският творец доброволно заплаща за правото да твори правда и красота
- 29 Май 2018
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“.
Преизданието ще се появи през юни. Периодично ще публикувам в сайта си няколко откъса от романа. Това е вторият.
Радостина полека избърса очите си.
- Дъще, кажи му – кимна ѝ Христос към Петър.
Жената бързо смачка хартиената носна кърпичка, пъхна я в чантата си и тъкмо да попита сащисана: „Какво да му кажа, Светли Боже?”, в главата ѝ тихо заромони ласкав глас, който не беше Христовият глас, звучащ одеве в храма в умовете и на трима им. Непознатият глас я приветства, позова я да се съсредоточи. Съвършено изумена, тя едва успя да промълви:
- Чувам глас.
Христос пак ѝ кимна, този път насърчително.
Заслушана в топлия глас, Радостина се вгледа в Петър, усмихна му се, рече му:
- Би ли ми подал бели листа или нещо друго, върху което да пиша?
Той припряно бръкна в раменната си чанта, извади бележник с твърди корици, две химикалки, отвори тефтера на чисти страници.
Ясновидката затвори за малко очи, грабна поривисто химикалка и бързо-бързо взе да пише в бележника с огромни закръглени букви, повечето слети.
Господ наблюдаваше Иван, Петър, Радостина. Нито веднъж не надзърна какво пише тя в личния тефтер на писателя.
След време жената сложи дълга удивителна, разтръска изтръпналата си ръка, отгърна назад десетина листа и с известно неудобство погледна Петър в очите.
- Ще го прочета, както ми го продиктува гласът.
- Благодаря – промълви писателят.
Радостина поклати глава, в смисъл че не тя е тази, на която трябва да благодари, и зачете малко притеснено, но равно, гладко и ясно.
- Самотата на истинския писател не е наказание, а част от правилника за движение по пътя на доброволното честно служене на правдата и красотата. Самотата е цената, която истинският творец доброволно заплаща за правото да твори правда и красота. В работилницата, където се изковават правдивото и красивото, не е пренаселено и не бива да е пренаселено: там има място само за майстора. Самотата не е самоцел, тя е начин на работа. Самотата е средството, с което творецът се самонаграждава, постигайки най-доброто, на което е способен. Самотата е условието, без което творецът не би могъл да изтръгне от себе си зрънцето Божие, за да засее нивата си с правда и красота. Самотата е небесната благодат, която разграничава създателите от подражателите. Самотата на твореца е дар Божи.
Ясновидката четеше равно, гладко, ясно. Мина минута, минаха две.
- Липсата на пълно разбиране и липсата на адекватно признание не е наказание за истинския писател, а част от правилника за движение по пътя на доброволното честно служене на правдата и красотата. Недостатъчното разбиране и недостатъчното признание е цената, която истинският творец доброволно заплаща за правото да твори правда и красота. А понякога цената е още по-висока: пълно неразбиране на творбите му и абсолютно непризнаване на труда му. В работилницата, където се изковават правдивото и красивото, амбицията за разбиране и жаждата за признание не са господари: там господар е единствено майсторът. Разбирането и признанието не са цел, те са неминуемо следствие, което най-често не идва приживе. Липсата на разбиране и признание са средството, с което творецът проверява себе си, укрепва волята си, калява таланта си да отстоява правдата и красотата при всякакви неблагоприятни обстоятелства. Липсата на разбиране и признание са само част от външните условия, при които истинският сеяч продължава да засява нивата си с правда и красота. Липсата на разбиране и признание е светлото изпитание, на което небесната благодат подлага своите избраници, докато светът узрее за семето им. Липсата на разбиране и признание е дар Божи.
Ясновидката четеше равно, гладко, ясно. Мина още минута, минаха още две.
- Нито един истински творец, откакто свят светува, не се е разминал със самотата. Нито един истински творец, откакто свят светува, не е получил разбирането, което е жадувал. Нито един истински творец, откакто свят светува, не се е радвал на признанието, което е бил убеден, че заслужава. Кой е рекъл, че бива да има изключения? Осъзнай добре какво ти се случва. Вникни в цялата дълбина на изначалното чудо. Проумей цялата широта на изначално задвижената енергия. Ти си тук, сега. От тази вечер насетне приеми благодатта на неизбежните спътници на съзиданието и нека себецентрирането у теб леко и доброволно се превъплъти в Богоцентриране. Осъзнай, вникни, проумей, поклони се, благодари и живей отсега лек като семе и тежък като плод.
Ясновидката направи малка пауза.
- Който има уши да слуша, нека слуша! – дочете тя тихо и затвори бележника.
Христос ласкаво наблюдаваше писателя. Иван бе вперил очи в Петър, бе скръстил молитвено длани и продължаваше ритмично да се поклаща, както несъзнателно бе правил през цялото време, докато слушаше, сякаш следваше ритмиката на посланието. Радостина най-сетне вдигна глава, погледна топло, окуражително притихналия беловлас мъж насреща си и полека побутна бележника и химикалките към него.
- Много добре се справи, дъще – наруши мълчанието Господ Бог. – Радостина никога досега не бе чувала гласове – обясни на мъжете. – Работеше с ясновиждане, с някои други дарби, но не и с ясночуване.
Жената смирено се прекръсти.
- Добре си.
- Прекрасно се чувствам, Светли Боже – отзова се щастлива Радостина.
- Вярвам ти – рече той. – Мога ли да допълня нещо, Петре? – попита пак така шеговито.
- Прекрасно се чувствам, Господи – повтори писателят думите на ясновидката.
Иван излезе от вцепенението си, засмя се звучно, освободено.
- Блазе на оня слуга, който слуша и чува – заговори Господ Христос. – И тъй, не се грижи, сине, за суетите ви човешки, а за службата на вечната си душа. Твориш ли, ще бъдеш до време и самотен, и неразбран, и непризнат. Само до време, сине мой. Ще ви дам и пример. Когато сътворявах нашата взаимна любов, се чувствах сам, неразбран и непризнат. А превръщах любовта във вечна любов, в любов довеки между мене и вас. Заслужаваше си, истина ви казвам. Ето, днес не съм сам, неразбран и непризнат. Ето, днес имам вас, имам още мнозина, имам легиони воини на светлината, които призовах за взаимна любов. Мир вам.
Споделете
