Аз съм част от Христа, моята душа, моята същност е част от душата, от същността на Христа, а не е пленник на земната тлен
- 18 Юни 2018
Дойде време за преиздание на романа „И рече Бог“, вдъхновен от Висшите ни Духовни Учители. Вниманието към него отново бе привлечено заради книгата ми „Роялът на ангела“ (изд. „Факел“, 2017). Там най-подробно описах как „слезе“ до мен идеята за „И рече Бог“, как се разгръщаше замисълът, как благодарение на ангела Ханс и моята близка приятелка Вергиния Мартева получих всички мъдри послания, включени в романа. В „Роялът на ангела“ споделих и цялата чиста радост около реализацията на „И рече Бог“.
Книгата вече е в книжарниците. Периодично публикувам в сайта си откъси от романа. Това е предпоследният.
- Далеч оттук стотици милиони хора наричат външния план на живота мая – продължи тихо Христос. – Наричат го илюзия. В определен смисъл – и то много дълбок смисъл – външната форма на живота наистина е илюзия. Нищо от маята няма дълготрайно значение. Нищо от измамната, земната, материалната, реалната ви уж действителност в действителност няма да пребъде. В истинската, в Божията, в моята действителност, дъщери и синове мои, външната форма на живота тук не е важна. Видимото, тленното в крайна сметка е без значение. Има значение само растежът на душите ви, по-скоро цъфтежът на душите ви по моя път – пътя на истината и вечния Единен живот.
Иван така изразително, с такова облекчение въздъхна, че Господ весело се засмя.
- И аз на твое място, чедо – рече му топло, – бих ликувал, че мирозданието е сътворено и функционира по този безупречен план, а не според вашите, човешките пристрастия и незрели схващания.
Сега пък Софрони така изразително, с такова облекчение се прекръсти, че вече всички се разсмяха.
- Припомнете си покрай колко милиарди неща минавате всеки ден – вдигна десница Христос Бог и те мигом утихнаха. – Почти седем милиарда дýши, седем милиарда човешки душѝ всеки ден отминават милиарди и милиарди неща – от живи хора до прашинки и прахта по прашинките. Отминават ги, без да ги забележат, тоест тези живи хора и тези прашинки не съществуват за тях. И току се сещате, когато нещата изчезнат от илюзорния план на живота ви: „Ха, тук нямаше ли дърво? А отсреща нямаше ли магазин? А там нямаше ли много прашинки? Хей, нямах ли четири деца, защо сега са три? Къде ми е първородното? Ха – излязло си било от дома ми, тръгнало си било по пътя! Че кога?” Нищо, мили мои, никой и нищо не съществува извън вашето внимание. За вас нищо не съществува. За вас лично. За вас конкретно. Затова вниманието ви следва да е насочено само към онова, което ви приближава до мен, което ви свързва с мен, което ви кара да се чувствате като част от мен. Прочее, вниманието ви, вътрешното ви, духовното ви внимание следва да е насочено най-вече към душата ви, към частицата от мен, към частицата от моето битие, която вие наричате душа. Ако духовното ви внимание винаги е будно и държи постоянна връзка с мен, сиреч с душата ви, вие ще сте блажени да увенчаете своето си битие с любов и радост, с добро и милост – за слава Божия, за благото на събратята си и за вашето собствено възвисяване до небесата, а оттам чак до Бога.
Спасителят отново огледа всички свои питомци около масата.
- Така да бъде! – произнесе благоговейно.
Всички едновременно се прекръстиха, някои шепнешком отрониха: „Амин.”
- За да можете да съществувате в хармония с моята воля и моите помисли – продължи беседата си Господ Бог, – трябва на първо място и най-напред да бъдете в хармония със себе си. За да обичате мене с най-чистата любов, на която сте способни, е необходимо да обичате себе си. Иначе такава съвършена любов не е възможна. Прочее, какво трябва да вършите, за да бъдете в хармония със себе си и да обичате себе си. Другояче речено: какво трябва да правите за самите себе си, как следва да се грижите за самите себе си? Простичко е и съм ви го казвал толкова пъти и лично, и чрез устата на най-близките ми и най-дълбоките ми ученици. Ала пак ще ви го напомня. Постъпвайте винаги по най-съвършения начин, който ви продиктува съвестта ви. Живейте винаги според своята собствена най-красива, най-извисена до небесата представа за самите себе си. Изявявайте себе си такива, каквито бихте искали да бъдете, а не такива, каквито сте в момента на изявата. Противоречието е само привидно – и то е мая. Знайте и това, че винаги можете да бъдете една стъпка пред самите себе си. Истина ви казвам, вие можете да изпреварвате самите себе си по пътя към съвършенството – и нека да е само с една стъпка, понеже тя е равнозначна на подвиг тази ваша стъпка. И най-накрая, вършете всичко, като нито за миг не забравяте, че всяка ваша мисъл, всяка ваша дума, всяко действие или бездействие тук – в илюзията – се отпечатва и остава завинаги в истинския, в Единния, във вечния живот на душите ви. Там, при мен. Прочее, вие сте създателите на своята действителност – независимо къде ви постави великият Единен живот: тук, в мнимата действителност на земята, или в реалната действителност на Божието битие. Прочее, винаги, всеки миг помнете, че имате вечен живот, че сте дарени свише с безсмъртен, нетленен, безкраен живот, който диша, пулсира, вибрира и тук долу, и там горе, и навред, и във всичко и който вековечно ще вибрира во веки веков. Пазете, дечица, този живот.
Христос пи вода, усмихна се ласкаво.
- Ако сте грижовни към себе си – рече някак развеселен, – ще ви е много по-лесно да обгрижвате нашата взаимна любов. Нищо особено не ви е нужно на вас, людете, за да бъдете в хармония с мен, за да се сънастроите с моите дела, за да ме обичате с моята любов, с която аз обичам вас. Просто всяка сутрин се събуждайте с простичката мисъл: „Аз съм част от Христа, моята душа, моята същност е част от душата, от същността на Христа, а не е пленник на земната тлен.” Толкова. Ала тази простичка мисъл е била, е и ще бъде най-величествената самоизява кои сте вие, кой е всеки един от вас. Кои сте вие, мили мои? Вие сте частици от мен, дошли тук само за миг, за да прославите Отца ни с делата си, за да възвестите и тук, насред царството на относителността и смъртта, че сте негови деца, че сте нетленна енергия, че сте всевечен дух, а не наръч материя, обречена да потъне в преходната земна твърд и да се превърне в преходна земна твърд. Прочее, обичайте ме така, сякаш реално съм тук сред вас и на физическия план. Прочее, живейте така, сякаш реално съм тук сред вас и на физическия план на земята. Никога не си позволявайте да унивате заради привидната ми физическа липса. Винаги помнете, че слънцето не се е скрило зад никакви черни облаци, че слънцето не е потънало зад хоризонта в никакви океански дълбини, а помнете, че то грее постоянно, равно и радостно – като през ярък, искрящ, прелестен ден със синьо небе и кристалночист въздух. Прочее, винаги помнете, че винаги съм ви обичал, обичам ви и винаги ще ви обичам.
Спасителят направи дълга пауза.
- Да, трябва да обичате себе си, мен и братята си, разбира се – произнесе проникновено. – Ако обичате себе си и мен, ще ви е леко да обичате и събратята си човеците. Носете им любов и мир – те са напълно достатъчни. Вашата любов и вашият мир ще им дадат подкрепата и куража, които са им нужни. Както аз подкрепям и окуражавам вас, така правете и вие за ближните си. Сейте, сейте любов, любов и мир. Единственият голям, първостепенен, жизненоважен проблем на човечеството е липсата на топла, искрена, Божия любов помежду ви. Сейте такава любов, която ще донесе мир и във вашите души, и в душите на събратята ви. И не очаквайте нищо в замяна. Не замърсявайте, не опорочавайте чувствата си с очаквания. Не очаквайте нищо нито за себе си, нито за самите ваши ближни. И от самите ваши ближни не очаквайте благодарности, промени, преображения или каквото и да било друго – животът на останалите човеци си е тяхна и Божа работа, техен и Божи избор. Прочее, ако следвате моя път, вашата работа и вашият избор следва да е безусловната любов към ближния.
Споделете
