Всичко има смисъл. Господ не познава безсмислието
- 03 Юни 2019
Дойде времето и на новия ми роман „Неведомите пътища на упованието”. Отново издателство „Факел”, отново съвместно дело с неуморимия Румен Леонидов. По-долу е четвъртият последен откъс от романа.
- Имаш ли някакви въпроси? – поинтересува се небесният водач.
- Хиляди – отвърна веднага човекът.
- Имаш право на три. Толкова ми е мярката за теб.
- Благодаря.
- Аз обаче ще те питам по-напред. Искаш ли вече да се прибереш у дома?
Антон чу въпроса и блокира. Не можеше да повярва, че не знае какво да отвърне. Не можеше да повярва, че не е способен да определи иска ли да се върне на Земята при близките си, при децата от сиропиталищата, при хората.
- Ако трябва да бъда напълно откровен… – продума плахо.
- Трябва, трябва – вметна Учителят.
- Не мога да преценя – призна си Антон.
Лъч светлина откъм висшето създание го обгърна. Имаше чувството, че го сканират, което вероятно и беше самата истина.
- Искаш – заключи Учителят. – Много искаш, ала те обърква неистовото ти желание да видиш още и още. Да знаеш, няма какво много още да видиш.
- Да – рече послушно човекът.
- Може би е време вече да си тръгваш. Тук нещата привършват, добри човече.
- Да.
- А сега питай!
Изведнъж Антон осъзна каква отговорност се е стоварила на главата му. Как да отдели трите най-главни въпроса измежду хилядите, на които не знаеше отговорите. О, как го измъчваше това неведение! От друга страна, този светъл вселенски ръководител нямаше време да чака, докато мъничкият землянин се тутка, докато подрежда по важност и формулира въпросите си.
- Как ще приключи битката? – обади се тихо човекът.
- Според волята Божия – отвърна тутакси светлият Учител. – Това означава, че този цикъл ще приключи поучително за всички участници, веднъж; справедливо за всички в зависимост от изборите на свободната им воля, втори път; и, трето, моля да обърнеш внимание, ще завърши красиво, а това е извънредно важно.
- За всички ли ще завърши поучително, справедливо и красиво – уточни за всеки случай Антон. – И за звездите, и за планетите, и за обитателите им?
- За всички – потвърди висшето същество. –Провиждам обаче къде те боли. Ето, чуй го ясно: за тези, които застанаха на наша страна, благодатта ще е огромна. Нищо от техните огромни усилия в прослава на Светлината няма да остане напусто.
Антон шумно изпусна дъха си.
- Какъв е вторият ти въпрос?
- Господ участваше ли? – пошепна човекът.
- Чрез нас – гласеше отговорът. – Господ винаги и навсякъде участва чрез децата си. И Всевиждащият следи – запомни това! – да се зачита свободната воля на децата му.
- Дори и тя да води към гибел?
- Дори и тя да води към гибел, разбира се – някак измърмори Учителят. – Че иначе каква свободна воля ще е!
- Разбирам…
- Третият ти въпрос?
- Нали всичко има смисъл?
Едва когато произнасяше думите, Антон проумя какъв е третият му въпрос.
- Безусловно. Категорично. Винаги. В тази Вселена и във всички вселени. Всичко има смисъл, макар извънредно често и на висока цена.
След всяко натъртено слово високият наставник сякаш излъчваше мека, но мощна светлина. Все едно просветваше могъщ морски фар.
- Всичко има смисъл – повтори още по-бавно Вселенският Учител. – Господ не познава безсмислието, а Бог е във всичко, понеже Бог е всичко. Всичко, което видя тук и което ще видиш другаде занапред, има смисъл. Всяка дреболия и всяка грандиозна драма. Всяка привидна нищожност и всеки величав сблъсък. Всичко. Повтарям отново – всичко! Всичко е плод на велик замисъл, в който ние участваме с изборите си, които пък са плод на нашата свободна воля. Воля – избор – плод. Това е закон. Нещо неясно?
Антон предпочете да премълчи.
- Имаш още малко от времето ми според мярката ти.
Антон изведнъж почувства какво трябва да стори. Именно го почувства, а не го осъзна. Скочи и дълбоко се поклони. Сетне подви крака и остана коленичил пред Учителя със затворени очи и сведена глава.
- Ти си способен, одарен си да видиш и разбереш – да, и с моя помощ, и с помощта на твоите учители на Земята, – че в крайна сметка навсякъде побеждава доброто. Навсякъде и винаги! Запомни това!
Вселенският Учител ласкаво го погали със светлината си.
- Победите на злото, които вие, простосмъртните земляни, виждате навсякъде около вас, са само временни, тактически, пирови победи са, както се изразявате вие. Не бива да се подвеждате, а различавайте, радвайте се и приветствайте победите на доброто, които също виждате навсякъде, но не им обръщате полагаемото им се внимание. Знаеш ли защо? От глупост, от страх пред злото и заради странното ви неумение да прославяте Бога. Защо странно ли? Ами защото мина доста време вече. Да бяхте се научили най-после по-умело да прославяте Бога. Няма обаче къде да идете, ще се научите.
Учителят издаде някакъв звук, който наподобяваше смях. Очевидно се шегуваше по своя си начин.
- Замисли се за себе си – настави Високият Учител. – И при теб, при твоите африкански приключения в крайна сметка победи доброто. Ти продължи делотона онзи добър твой приятел Том. Това е само един аспект от многостранната победа на доброто във вашия с Том случай.
Антон правеше неистови усилия да спре да трепери, но не му се удаваше.
- Тези твои избори те доведоха сега тук при мен. Ето защо е тази височайша милост към теб. Ето защо преживяваш такава благодат в момента. Ти прояви добра воля, стори добър избор, той донесе добър плод. Казах вече: воля – избор – плод.
Землянинът внезапно утихна, примря. Вселенският Висок Учител помълча, преди пак да заговори проникновено:
- След като се срещнахме, ти вече следва да си по-широко скроен. Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла на съществуването на мирозданието. Защото и ти, а и аз все още, виждаме винаги само мъничка част от голямата картина, а тя, картината, винаги завършва с победата на доброто в крайна сметка. С победата на доброто и прогреса – прогрес в смисъл на приближаване към Бога и Божия промисъл.
Антон слушаше, а в ума му изведнъж се появи споменът как Том постоянно споменаваше Божия промисъл.
- Ето там е големият смисъл на всичко, малки мой землянино, в приближаването към Бога и Божия промисъл чрез правене на добро. Затова и най-големият грях е да спрете да се радвате на самия факт, че съществувате и сте част от големия Божи промисъл. Грях е и да не почитате Божия промисъл, да не се прекланяте пред възможността да го съпреживявате, макар и много несъвършено и съвсем непълно. Радвайте се, правете добро и съпреживявайте Божия промисъл като миниатюрни частици от Божия промисъл, ала все пак осъзнати частици. И ще ви се въздаде за стореното добро.
Антон отвори очи, погледна с огромна благодарност Високия Учител.
- Нищо не попита лично за себе си – отбеляза топло Учителят.
Антон едва вдигна рамене.
- Е, сега се прибирай – рече светлото същество. – Сбогом, добри човече. И носи моя привет на Земята!
Споделете
