Любов
- 04 Март 2014
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
- Не се държах добре.
- Не това е проблемът.
- Не се въздържах.
- Не търсиш там, където трябва.
- Не проявих разбиране.
- Не е това.
- Не проявих толерантност.
- Не е проблем.
- Не беше ли проблем да те сравнявам с бившата си жена, с други свои връзки.
- Не мисля.
- Не се гордея с поведението си.
- Всичките ни реплики започват с „не” – отбеляза жената.
Апостолите
- 15 Януари 2014
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
Ранната вечер на ранната мартенска пролет вече бе паднала и им предстоеше четиричасов разговор до след полунощ. И двамата не знаеха, че ги очаква толкова дълга беседа, и то на четири очи. И двамата не предполагаха, че странният им разговор ще се окаже чак толкова продължителен. А в началото домакинът дори не се догаждаше за какво ще приказват.
Гостът бе пристигнал привечер – без покана, без предварителна уговорка, само бе звъннал по телефона, че ще се отбие след работа. Любезно бе отклонил предложението на най-добрия си приятел да вземе и жена си със себе си, та импровизирано да си направят кратко семейно парти в средата на седмицата. Дойде сам, вечеряха тримата в кухнята, а сега, малко след осем, домакинята ги остави сами да се оправят с масата, с напитките и със себе си.
При извора
- 09 Декември 2013
Разказът по-долу ще бъде включен в сборника, който готвя за догодина. Всички разкази в него са почти изцяло диалогични. Понякога на моите герои им се случва да водят беседа не със себеподобните си. Този разказ е точно такъв.
Мъжът седеше на самия бряг на реката и вече от половин час ѝ разправяше живота си. Разказът му излизаше малко объркан и доста накъсан, но реката го слушаше внимателно и се намесваше само от време на време.
- Много е успокояващо – засмя се изведнъж мъжът на хрумването си. – Мога да си говоря до довечера и да не се притеснявам, че ще ти писне и ще хукнеш нанякъде.
Докато светът си почиваше
- 16 Юли 2013
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
Дядото се бе поизлегнал на мекия диван в хола, а срещу него, удобно облегнати на стената, седяха по местата си Том, Джери и Мечо Пух. И трите плюшени играчки бяха много красиви, както винаги гледаха умно и спокойно, но този неделен следобед и малко някак с очакване. Детето спеше оттатък в стаята си, родителите му бяха на гости, а светът си почиваше.
- Искате ли да ви разкажа какви играчки имах аз? – обади се дядото.
- Ами да! – веднага се отзова Мечо Пух. – Аз много обичам да разказвам за себе си.
- Той ще разказва, не ти! – скастри го Том.
- Да де – кимна усмихнат Мечо Пух.
- Но той ще разказва не за теб, а за себе си! – намеси се Джери.
- И аз това обичам, да разказвам за себе си – разпери лапи Мечо Пух и се приготви да слуша.
Първо въздъхна Том, после въздъхна и Джери, но и те се настроиха да слушат.
Очите
- 21 Май 2013
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
- Ей, батка, много ме зарадва ти днес! – възкликна радостно младежът, а очите му продължаваха все така щастливо да сияят.
- Не съм се сещал поне от десет години, че ми викаше батка.
- Така ти викам аз.
Възрастният мъж се усмихна.
- Разкажи ми всичко! Ама всичко! Откакто не сме се виждали, та досега.
- Не мога – поклати глава възрастният. – Имам най-много два часа свободни.
- Че за два часа можеш да ми разкажеш бавно-бавно целия си живот и да помълчим половин час!
- Тридесет и шест години са това.
- Тридесет и шест години е добро число за разказване.
- Нещо като равносметка?
- Тридесет и шест години е добро число и за равносметка. Защо не?
- Ами да опитам – рече възрастният мъж.
Инвалиди
- 15 Март 2013
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
Двамата зрели мъже се наслаждаваха на отпуската си. Единият малко над, другият малко под петдесетте, високи, здрави, с добре запазени фигури, те седяха на меката скала и наблюдаваха играта на кротките морски вълнички. Синята чиста вода едва-едва обливаше „Костенурката”, както те наричаха огромната гладка скала заради удобно заобления й приветлив гръб. Вълните нежно галеха „Костенурката”, плискайки я от лявата й страна, понеже главата й гледаше на юг, към Турция.
Битие
- 16 Февруари 2013
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
Отецът служеше долу в града, в собствената си, така да се каже, църква. Собствена, понеже той лично я поддържаше, а жена му се грижеше за двора, за цветята, тревата, чистотата на плочника и пейките, за женските неща.Собствена, понеже църквите в градчето бяха три, а неговата се падаше най-крайната, в подножието на планината, и някак се водеше квартална, странична, изолирана. Отецът нямаше нищо против.
Пак
- 13 Февруари 2013
Разказът е част от сборника „20" („20 къси диалогични разказа").
Страница 3 от 3
Warning: Illegal string offset 'active' in /home/readvask/public_html/templates/joomlage0056-designcanvas/html/pagination.php on line 95
Warning: Illegal string offset 'active' in /home/readvask/public_html/templates/joomlage0056-designcanvas/html/pagination.php on line 101
Warning: Illegal string offset 'active' in /home/readvask/public_html/templates/joomlage0056-designcanvas/html/pagination.php on line 95
Warning: Illegal string offset 'active' in /home/readvask/public_html/templates/joomlage0056-designcanvas/html/pagination.php on line 101
Warning: Illegal string offset 'active' in /home/readvask/public_html/templates/joomlage0056-designcanvas/html/pagination.php on line 95
Warning: Illegal string offset 'active' in /home/readvask/public_html/templates/joomlage0056-designcanvas/html/pagination.php on line 101